Площад Дурбар в Катманду е бил мястото, където някога са били коронясвани и легитимирани кралете на града, и откъдето те са управлявали (дурбар означава дворец). Като такъв, площадът остава традиционното сърце на стария град и най-зрелищното наследство на традиционната архитектура на Катманду.
Площад Дурбар в Катманду, обект на световното културно наследство на ЮНЕСКО, е един от трите площада в долината Катманду в Непал. Площад Дурбар (дурбар се превежда като „дворец“ или „двор, държан от принц“) е важно място за будистки и индуистки ритуали, свещени церемонии, кралски събития и кралски коронации.
Заобиколен от фонтани, древни статуи, малки езера и поредица от дворове като Мохан Чок и Сундари Чок, площад Дурбар в Катманду е място за медитация и религиозни преживявания за духовни търсачи. Във вътрешния комплекс на площад Дурбар се намират Старите кралски дворци (наричани още Дворцов комплекс Хануман Дхока). Кралските дворци са били дом на кралете от династиите Шах и Мала, които са управлявали града до 19-ти век. Оттогава дворците са превърнати в музеи.
Външният комплекс се състои от множество храмове в стил пагода, отличаващи се с прецизно издълбани фасади, изработени от неварски художници, някои от които датират от 16-ти век. Под ръководството на кралете Мала, площад Дурбар претърпява серия от промени и нови архитектурни допълнения. Крал Махендра Мала (1560–1574) поръчва построяването на най-старите храмове на площад Дурбар. Построен в архитектурния стил на Невари, неговият принос включва храма Джаганнатх, Котилингешвара Махадев (каменен храм на бог Шива), храма Махендрешвара и великолепния храм Таледжу (най-големият и може би най-важният храм от всички). Въпреки че те датират от 16-ти век, се смята, че строителството на самия площад и дворците е започнало още през 3-ти век.
По-късно крал Пратап Мала добавя още допълнения към площада, включително светилища и нови храмове, а също така реставрира много от по-старите храмове. Когато той умира през 1674 г., новите строежи спират, но се възобновяват отново по време на династията Шах. Едно от най-необичайните места, построени по време на династията Шах, е девететажната структура, наречена Наутале, обикновено наричана Башантапур Дурбар. Разположена от източната страна на двореца, структурата има четири покрива и се е говорело, че е „къща за удоволствия“. Други популярни храмове на площада включват храма Махадев, храма Шива Парвати, Мару Ганеш, храма Бхагвати, храма Сарасвати, осмоъгълния храм на Кришна, храма Джаганнатх и Кал Бхайрав (който представлява разрушителната форма на бог Шива). Най-интересната история зад храма Джаганнатх е еротичната резба „Кама Сутра“, издълбана в долната част на подпорите. Вярва се, че мълнията няма да ни атакува, когато имаме еротична резба в помещенията.
Може би най-странното (и почитано) място в южния край на площад Дурбар в Катманду е триетажният храм, наречен Кумари Бахал. Този храм в Невари, построен от последния крал на Мала Джаяпракаш Мала, е дом на Кумари Деви – младо момиче, избрано чрез силно селективен процес и смятано за живото въплъщение на индуистката богиня-майка. Кумари Деви се разхожда из площада в позлатена колесница, изработена по поръчка, по време на фестивала Индра Джатра и други, и е почитана от хората, които внимателно я наблюдават за специфични знаци, които могат да намекват за тяхната съдба и късмет.
