Пейзажът на Вал д'Орча е част от земеделския хинтерланд на Сиена, преначертан и развит, когато е интегриран в територията на града-държава през 14-ти и 15-ти век, за да отрази идеализиран модел на добро управление и да създаде естетически приятна снимка. Отличителната естетика на пейзажа, плоски тебеширени равнини, от които се издигат почти конични хълмове с укрепени селища на върха, вдъхновява много художници. Техните изображения са пример за красотата на добре управляваните ренесансови земеделски пейзажи.
Вал д’Орча, в провинция Сиена, Тоскана (централна Италия), е селски земеделски пейзаж, който запазва голяма част от своето ренесансово оформление, характер и естетика. Пейзажът на Val d’Orcia е покрит с доказателства за човешка окупация и заселване, продължаващо в продължение на хиляди години. Районът е бил важен през етруския период и се е развил през епохата на Римската империя. През Средновековието селскостопанското и пастирското производство намалява и голяма част от района изглежда е изоставен. Период на икономическо съживяване и политическа стабилност през 10-ти и 11-ти век е довел до създаването на манастири, увеличеното използване на Виа Франчигена от римския период (важен религиозен и търговски път, свързващ Рим и Северна Италия) и развитието на селата под феодална система. Въпреки това драматичното разширяване на града-държава Сиена през 13-ти и 14-ти век е довело до създаването на отличителния селски пейзаж на Вал д'Орча. Пейзажът се свързва силно с ренесансовите (14-15 век) утопични идеали и идеология, изразена например в картина от около 1339 г. на Амброджо Лоренцети в кметството на Сиена. Богатите сиенски търговци са инвестирали в развитието на селското стопанство и са превърнали пейзажа на Вал д’Орча в продуктивна земеделска земя въвеждайки новаторска рамка за земевладение (при която дребните собственици на земя плащат половината от своята селскостопанска продукция на търговците като рента). Търговците подкрепят развитието на селищата, строят укрепления, вили и църкви и поръчват картини на художници като Джовани ди Паоло и Сано ди Петри, художници, които затвърждават ренесансовите утопични идеали, върху които е създаден пейзажът. През 1999 г. по инициатива на пет общини местността е обявена за регионален парк, чиято цел е да опазва и управлява културните и природни ценности на района.
Отличителният пейзаж на Val d’Orcia включва мрежа от ферми, села и градове, отразяващи ренесансовия селскостопански просперитет, търговското богатство на Сиена, нуждата от отбрана и една утопична естетика. Гледките от полета, ферми, дървета и гори са осеяни с ниски, конични хълмове, по върховете на които са разположени градове и села. Основните хълмисти градове в района включват Пиенца (отделен обект на световното наследство), Монталчино, Сан Куирико д’Орча, Кастильоне д’Орча, Рока д’Орча, Монтичело и Радикофани. Отличителни групи и алеи от кипарисови борови дървета маркират населените места и определят маршрути. Районът включва дребномащабни ферми със смесено производство, в които се отглеждат зърно, лозя, маслини, плодове и зеленчуци. Пейзажът е осеян със сенокосни ливади и открити пасища с добитък. Селскостопанският пейзаж, който е вдъхновен и повлиян от сиенските художници от Ренесанса, продължава да подбужда - например пътешествениците от европейското „Голямо турне“ и съвременните фотографи. Техните изображения и описания са дошли като пример за идеализирана естетика на ренесансов земеделски пейзаж. Границите на обекта на световното наследство съвпадат с границите на съвременния парк Вал д’Орча (Parco Artistico Naturale e Culturale della Val d’Orcia).
Вал Д'Орча е изключително отражение на начина, по който пейзажът е пренаписан по време на Ренесанса, за да отрази идеалите за добро управление и да създаде естетически привлекателна картина. Пейзажът на Вал Д'Орча е прославен от художници от Сиенската школа, която процъфтява през Ренесанса. Изображенията на Вал Д'Орча и особено изображенията на пейзажи, където хората са изобразени като живеещи в хармония с природата, са започнали да се възприемат като икони на Ренесанса и са повлияли дълбоко върху развитието на пейзажното мислене. Долината е с площ от 61 188 хектара, заедно с буферната зона от 5 660 хектара, обхваща всички елементи, необходими за разбиране на ренесансовия културен пейзаж, който е в основата на изключителната универсална стойност.
