Черталдо

Да влезнем зад крепостните стени на Черталдо е пътуване назад във времето. Първото нещо, което ни кара да почувстваме това място толкова автентично е начинът, по който ще стигнем до него. Ще се изкачим с фуникуляра до върха и крепостните му стени - така доминиращи, че изглежда защитават града като древна тайна. Веднъж озовали се вътре ще се потопим в море от червени теракотени тухли и живописни алеи, които ни водят към виа "Бокачо". При липсата на главен площад тази улица е била сърцето и душата на града от векове. И именно тук върху старите му павета усещаме уникалната средновековна атмосфера на града. Виа "Бокачо" е сърцето на Черталдо. От бифорните прозорци и каменните арки до детайлите по дръжките на вратите - всичко носи готически оттенък и е направено внимателно, така че ефектът е хипнотизиращ. И разбира се много фотогенично. Около виа "Бокачо" ще видим затворени градини и спокойни дворове. Има малки заведения за хранене и художествени ателиета. Розите се изкачват по древните стени, а известната кула на Бокачо стои на пост над всичко това. Но истинското бижу в града е двореца "Преторио". Визуално впечатляваща сграда, която някога е била седалище на правителството. Покрита с каменни и остъклени теракотени гербове от работилницата на великия теракотен майстор Della Robbia, това е фасада, която ни кара да искаме да стоим и да я гледаме. Интересна е и църквата  "Св. Якоб и Филип" - еднокорабна църква от 13-ти век , в която е погребан Бокачо (1313-1375), автор на "Декамерон". Ще видим и къщата-музей на Бокачо. Тази къща-кула е мястото, където Бокачо избира да изживее последните си години. Днес това е важен център за обучение, посветен на писателя, с обширна библиотека и копия на неговите произведения. На първия етаж има идеализиран портрет на Бокачо от Пиетро Бенвенути от началото на 19 век. Акцентът на посещението е изкачването до върха на кулата, която предлага великолепна гледка към града и околностите. Бокачо е роден във Флоренция през 1313 г., но дълги години живее в Неапол и пътува из Италия. Черталдо е бил тихият пристан, който го е утешавал през последните години от живота му, когато е бил болен и уморен от живота. Основната му творба, „Декамерон“, е написана в ранна италианска проза и все още днес се счита за стълб на италианската литература. Той е ренесансов хуманист, учен на класическата литература, приятел на Петрарка и голям почитател на Данте. Бокачо умира през 1375 г. в Черталдо.