Двете скални църкви - "Санта Мария де Идрис" и "Санта Мария але Малве" са най-добре съхранените скални храмове в Матера.
Църквата "Санта Мария де Идрис" се намира в горната част на скалния израстък на Монтироне (или Монтероне), близо до Сан Пиетро Кавеозо. Местоположението е красиво и предлага уникална гледка към града и Гравина. Датира от петнадесети век и е част от скален комплекс, който включва и най-старата крипта, посветена на Свети Йоан. Тази крипта е важна заради фреските, които съхранява, вариращи от 12-ти до 17-ти век. Двете църкви са свързани една с друга. Името на храма – Идрис – почти сигурно произлиза от гръцкото Одигитрия (водач на улицата или на водата). В Константинопол така са наричали и почитали Дева Мария, чийто култ е въведен в Южна Италия от византийските монаси. Църквата има неправилен план и се характеризира с две обособени части: една изградена и една вкопана. Интериорът е съставен от едно помещение и има някои доста фини стенописи.
"Санта Лучия але Малве" е първото женско монашеско селище на Бенедиктинския орден, датиращо от VIII век и най-важното в историята на град Матера. Общност, която чрез своите три последователни монашески центъра на Санта Лучия але Малве, Санта Лучия ала Чивита и Санта Лучия ал Пиано е била неразделна част от живота на Матера, следвайки нейното историческо-градско развитие в продължение на хилядолетие. Външният фронт на бившия манастирски комплекс се развива покрай скалната стена с поредица от входове, които са под формата на много вътрешни кухини. "Санта Лучия але Малве" е църква в скала със значителни размери, която се развива в три отделни кораба, която въпреки че е претърпяла тежки катаклизми, след изоставянето от монашеската общност, е оставила много от тези знаци. Нейните великолепни средновековни стенописи се считат за едни от най-ценните във византийското художествено изкуство в района на Базиликата.
