Базилика Санта Кроче във Флоренция

Това е историята на францисканската базилика с триста гроба под пода, в която Микеланджело, Галилео и Макиавели лежат на метри разстояние, Данте е почетен с кенотаф, защото Равена отказва да върне тялото му, и чиито фрески Джото е рисувал, докато Данте е бил жив.....

Францисканците и тяхната бедност

Когато францисканците пристигат във Флоренция в началото на XIII век, те се установяват в бедния квартал Олтрарно, после се преместват в крайния изток на града, извън тогавашните градски стени. Орденът на Свети Франческо е основан на принципа на абсолютната бедност: монасите не трябва да притежават нищо. Базиликата, строена на тяхно място от 1294 г., е проектирана от Арнолфо ди Камбио, същия архитект, започнал Дуомото. Тя е голяма, просторна и относително неукрасена в първоначалния си готически замисъл: францисканската бедност не предполага позлата и мрамор. После идват Медичите, флорентинските семейства и парите. Всяко богато семейство иска свой параклис в базиликата. Параклисите се умножават. Фреските се натрупват. Гробниците се нареждат. Бедната францисканска базилика постепенно се превръща в нещо друго: в Пантеона на Флоренция.

Триста гроба под краката ви

Под мраморния под на Санта Кроче са погребани повече от триста флорентинци от XIII до XIX век. Надгробните плочи покриват целия под: имена, дати, гербове и понякога кратки епитафии на латиница. Ходите буквално върху мъртвите. Сред тях: Лоренцо Гиберти, авторът на Вратите на Рая. Леон Батиста Алберти, архитектът и хуманистът. Карло Марсупини, флорентинският хуманист и канцлер на Република Флоренция. Десетки флорентински благородници, търговци, монаси и военачалници, чиито имена са известни само на историците. Но триста анонимни гроба са само фонът. В Санта Кроче лежат и имена, известни на целия свят.

Микеланджело: Върнатото тяло

Микеланджело Буонароти умира в Рим на 18 февруари 1564 г. Има осемдесет и осем години. Завещал е ясно: иска да бъде погребан в Санта Кроче, флорентинската базилика, в града, от който е бил прогонван и в който се е завръщал многократно. Проблемът е, че Рим не иска да пусне тялото. Папата е заповядал да бъде погребан в Рим. Племенникът на Микеланджело, Леонардо Буонароти, предприема нещо смело: изнася тялото контрабандно от Рим, скрито в чувал, представено като търговска стока, и го транспортира до Флоренция. Флоренция приема тялото с официална церемония. Вазари организира погребението. Гробницата в Санта Кроче е проектирана от Вазари и включва три женски фигури, олицетворяващи Живописта, Скулптурата и Архитектурата, наведени в скръб над медальона с портрета на Микеланджело. Тя е помпозна. Микеланджело вероятно би я намерил прекалена.

Галилео: Погребаният еретик

Галилео Галилей умира на 8 януари 1642 г. в Арчетри, на хълмовете над Флоренция, където е прекарал последните осем години от живота си под домашен арест по заповед на Инквизицията. Инквизицията го е осъдила 1633 г. за ерес: за отстояването на хелиоцентричния модел, земята се върти около слънцето, а не обратното. Той е принуден да се отрече публично. Останалото му животе е прекарва под стража. Когато умира, Инквизицията е категорична: осъденият еретик не може да получи християнско погребение с почести. Флоренция погребва Галилео тихо, без церемония, в малка стая до сакристията на Санта Кроче, без паметник. Почти сто години по-късно, 1737 г., Тоскана решава, че е дошло времето за реабилитация. Галилео е преместен в официална гробница в главния кораб на Санта Кроче, с мраморен паметник и с три пръста и зъб, отчупени от тялото му и пазени в реликварий. Три пръста на Галилео днес се намират в музея на историята на науката Галилео в центъра на Флоренция. Единият е изправен и сочи нагоре, буквален жест срещу тези, осъдили го.

Данте: Кенотафът на изгнания

Данте Алигиери е роден флорентинец. Изгнан от Флоренция 1302 г., умира в Равена 1321 г., без да е стъпил повече в родния си град. В Санта Кроче има монументален паметник на Данте: голяма мраморна фигура, седнала в ниша, с ламентиращи фигури около нея. Той е поставен 1829 г. Под него обаче няма тяло. Санта Кроче е изпратила поне три официални молби до Равена за връщане на останките на Данте. Равена е отказвала всеки път. Тялото е там и до ден-днешен, в малка гробница в центъра на Равена, пазена с такава ревност, сякаш флорентинците биха могли да го откраднат всеки момент. Флоренция има паметника. Равена има поета.

Макиавели: Скромният гроб на великия циник

Николо Макиавели умира 1527 г. след политическото му падение и невъзможността да се върне на обществена служба под завърналите се Медичи. Той е погребан в Санта Кроче, но гробницата му е скромна и дълго незабелязана. Едва 1787 г. флорентинците поставят официален паметник с надпис: TANTO NOMINI NULLUM PAR ELOGIUM, „За толкова голямо име няма равен панегирик." Накратко: нямаме думи за Макиавели, затова нека мълчим с уважение. Парадоксът е флорентински: мъжът, написал „Принцът", наръчника по власт без морал, лежи на метри от Микеланджело и Галилео. Художникът, учения и циникът, събрани заедно под един покрив. Макиавели никога не е смятал Медичите за добри управители. Медичите никога не са му позволили да работи за тях след 1513 г. И двамата сега са история.

Джото и Данте: Двама гении, съвременници

В дясното крило на трансепта се намират два параклиса с фрески на Джото ди Бондоне: Параклисът Перуци и Параклисът Бардии, рисувани около 1315-1325 г. Джото е съвременник на Данте. Те са познавали: Данте споменава Джото в „Чистилището" с похвала, рядко раздавана от поета. Когато Джото е рисувал тези фрески, Данте е бил жив и в изгнание. Фреските са с Живота на Свети Йоан Кръстител и Живота на Свети Франческо. Те са изключителни по качество и исторически съдбовни: Масачо е учил от тях. Микеланджело е скицирал от тях. Те са звено в непрекъснатата верига от флорентинска живопис. За съжаление е имало голяма катастрофа с тях: Вазари, реорганизирайки базиликата в XVI век, е наредил фреските на Джото да бъдат покрити с мазилка. Те са лежали скрити под бялата стена повече от двеста години. Открити и почистени в XIX век, те са увредени от дългото покриване. Онова, което виждате днес, е фрагментирано и избледняло. Вазари, толкова полезен за нашето познание на Ренесанса чрез биографиите му, е унищожил Джото лично. Историята на изкуството е пълна с подобни ирониии.

Стендал и неговият припадък

На 22 януари 1817 г. французкият писател Анри Бейл, познат под псевдонима Стендал, влиза в Санта Кроче. Вижда фреските. После лежи с часове в хотелската стая, изпитвайки сърцебиене, световъртеж и неспособност да мисли ясно. В книгата си „Рим, Неапол и Флоренция" той описва преживяването: сърцето му е биело, животът е изчерпал значението му, красотата го е смазала. Психиатричката Грациела Магерини, работила в Санта Мария Нуова, е документирала над сто подобни случая при туристи, посещаващи Флоренция, и е наименувала явлението „синдром на Стендал" по описанието му. Симптомите включват замайване, учестен пулс, объркване и понякога краткотрайни халюцинации. Те са провокирани от интензивна концентрация на произведения на изкуството в едно пространство. Санта Кроче е сред местата с най-висока честота на случаите заедно с Уфици. Тя е достатъчно богата на изкуство и история, за да смаже мозъка.

Наводнението от 1966 г.: Кръвта на Христос

4 ноември 1966 г. Арно наводнява Флоренция. Водата влиза в Санта Кроче и достига почти шест метра в някои части на базиликата. Под ударите й е и Разпятието на Чимабуе, голямо кръстово разпятие от края на XIII век, окачено в трапезарията до базиликата. Разпятието е едно от най-значимите произведения на Чимабуе и на предренесансовата флорентинска живопис. Когато водата слиза, то е намерено потопено в кал и нефтена вода. Петдесет и шест процента от живописта е унищожена. Реставрацията продължава десетилетия. Разпятието, изложено днес в Музея на Санта Кроче, е наполовина оригинал и наполовина реставрация. Разграничението е видимо само за специалисти. Фотографиите на Разпятието, направени непосредствено след наводнението, покрито с кал и с изчезнала живопис, са станали символ на флорентинската трагедия от 1966 г.

Капелата Паци: Брунелески в дъното на двора

В двора до Санта Кроче, достъпен от базиликата, се крие Капелата Паци: малка, съвършена ренесансова сграда, проектирана от Брунелески около 1430 г. и завършена след смъртта му. Капелата е поръчана от Андреа де Паци, главата на фамилията Паци преди злополучната конспирация от 1478 г. Тя е замислена като параклис за фамилията и зала за събрания на доминиканското братство. Брунелески проектира нещо различно от всичко около нея: купол с ребра, поставен върху правоъгълна зала, с декорация, ограничена до кехлибарена терракота на Дела Робиа по стените. Никаква позлата. Никакъв мрамор. Само бяло, синьо и кехлибарен терракот. Пропорциите са математически точни. Светлината влиза от прозорците с изчислен ъгъл. Пространството е малко и перфектно. Семейство Паци, финансирали я, са опозорени след конспирацията и изгонени от Флоренция. Капелата стои без пълните имена на поръчителите видимо изписани.

Леонардо Бруни: Гробницата, сменила всичко

В лявото крило на базиликата стои гробница, изглеждаща по-скромна от много около нея, но имаща изключително историческо значение: гробницата на Леонардо Бруни, хуманист и канцлер на Флоренция, починал 1444 г. Тя е проектирана от Бернардо Росилино и е смятана за първата изцяло ренесансова гробница в историята: тялото на Бруни лежи на саркофаг с класически орнаменти, под полукръгла ниша с пиластри и антаблатура, всичко в ясна хоризонтална и вертикална структура. Преди нея гробниците в църквите са готически или смесени. След нея всяка голяма ренесансова гробница следва нейната структура. Дезидерио да Сетиняно я копира за Карло Марсупини в същата базилика. Тя е образец, задал стандарт. Леонардо Бруни е по-малко известен от Данте и Микеланджело. Но гробницата му е повлияла повече на историята на изкуството, отколкото гробниците на мнозина по-известни от него.