Базиликата Санта Кроче се намира на едноименния площад във Флоренция. Тя е една от най-големите францискански църкви и едно от най-големите готически постижения в Италия. Тя е италиански национален паметник и престижен символ на Флоренция, място за срещи на най-великите художници, теолози, религиозни хора, писатели, хуманисти и политици, които са определяли в добри и лоши времена идентичността на късносредновековния и ренесансов град. Известни личности от историята на Църквата като Свети Бонавентура, Свети Антоний от Падуа, Свети Бернардино от Сиена, Свети Луи Анжуйски също са присъствали в нея. Също така е приемала папи като Сикст IV, Евгений IV, Лъв Велики, а неокласическия поет Уго Фосколо я обявява за национална слава на Италия в произведението си "От гробниците". Всъщност в църквата се помещават гробниците на най-изтънчените гении, които Италия е дала на света: „урните на силните“, както ги нарича Фосколо в своята поема. Наричана е още "Пантеона на италианските богове".
Базиликата е осветена от множество витражи датиращи от четиринадесети и петнадесети век и в нея се помещават безброй гробници. Само на пода са разпръснати 276 мраморни плочи с инкрустирани релефи и гербове, а по стените между олтарите на Вазари са открити много погребални паметници на знаменити мъже. Въпреки, че базиликата е била използвана като място за погребение на много известни личности, подобно на много други църкви, едва през деветнадесети век тя се превръща в истински Пантеон на известни хора, свързани с изкуството, музиката и литературата. Всъщност през 1871 г. самият Фосколо, който умира през 1827 г. в Търнам Грийн, е погребан тук на многолюдна публична церемония, според собственото му желание да бъде погребан редом с други велики тоскански фигури като Микеланджело, Макиавели и Галилей.
Най-известната гробница в Санта Кроче е тази на Микеланджело. Скулпторът, художник, архитект и поет умира през 1564 г. в Рим на 88-годишна възраст. Противно на волята на папата тялото му е преместено чрез тайна операция през нощта и е погребано във Флоренция! Проектиран от италианския художник и историк на изкуството Джорджо Вазари, завършването на надгрбния паметник отнема 14 години. Останките на Микеланджело почиват в лилава мраморна гробница, заобиколена от скулптури на три жени, представляващи живописта, скулптурата и архитектурата. Самите изкуства скърбят за смъртта на Микеланджело, чийто бюст се намира в центъра. Кенотафът на Данте е другата основна забележителност в базиликата. Тялото на Данте Алигиери е погребано в Равена, така че самата гробница е празна. Поетът е бил толкова обичан във Флоренция, че местните хора на изкуството са събрали средства, за да му построят паметник, отнело 10 години. Данте е представен дълбоко замислен и почиващ върху копие от прочутата си творба „Божествена комедия“. Две женски фигури стоят от двете страни на неговия саркофаг. Отдясно е Поезията, надвесена над гробницата му и плачеща, а отляво е алегория на Италия. В базиликата можем да видим и гробницата на Галилео Галилей. Най-важният италиански астроном и физик също е бил осъден от Църквата за това, че се е осмелил да каже, че Земята се върти около слънцето. Когато умира през 1642 г., Галилей е тайно погребан в малка стая в края на коридора, а не в главната базилика. Монументалната гробница на Галилео Галилей е поставена почти 100 години след смъртта на учения точно срещу гроба на Микеланджело. Разкошен мраморен саркофаг е ограден от две статуи, едната представляваща астрономията, а другата геометрията. Над гробницата има бюст на Галилей, който държи глобус и телескоп, гледащ към небесата.
През 1966 г. наводнението във Флоренция нанася много сериозни щети на базиликата до такава степен, че тя се превръща в символ на художествените загуби, понесени от града (особено с унищожаването на Разпятието на Чимабуе), но също и на нейното прераждане чрез широко разпространената работа по реставрация и консервация.
