Барджело

Барджело - Затворът, станал дом на най-красивите статуи в света!

Това е историята на сградата, в която са обесвали хора от прозорците, Микеланджело е загубил баща си, а Донатело е изваял първото голо тяло след Античността!

Има нещо дълбоко флорентинско в идеята да превърнеш затвора в музей. Не да го събориш. Не да го забравиш. А да наредиш в него най-красивите скулптури от XIV до XVI век и да кажеш: „Елате да ги гледате." Барджело е сграда с две лица, разделени от стотици години. Лицето на властта и страха, и лицето на красотата. Строена от 1255 г. като седалище на флорентинските podestà - управителите на града - тя е едновременно съд, затвор и място на екзекуции. Дворът, в който днес посетителите разглеждат бюстовете на Медичите и бронзовите релефи, е бил арена на публични екзекуции. Стените са помнили виковете на осъдените. После идва 1865 г., когато Флоренция е избрана за временна столица на новообединена Италия. Правителството решава, че бившият затвор трябва да се превърне в нещо достойно. Открит е музеят. Оттогава в онова, което е пазело смъртта, живее изкуството.

Пацианската конспирация: Обесеният архиепископ!

Ако има едно събитие, което свързва сградата с историческата драма на Флоренция, то е Пацианската конспирация от 1478 г. Знаете вече историята - опитът за убийство на Лоренцо Великолепни и смъртта на Джулиано Медичи в катедралата. Но знаете ли какво се случва после, тук, в Барджело? Заговорниците са арестувани и изправени пред съд. Присъдите са произнесени в тези стаи. После осъдените са изведени в двора и обесени. Но Лоренцо Медичи желае нещо повече от обикновена екзекуция - той иска демонстрация. Тялото на архиепископ Франческо Салвиати - един от главните заговорници - е изхвърлено не от прозорците на Барджело, а от прозорците на Палацо дела Синьория, в официалната си архиепископска одежда, с въже около врата. Флоренция го вижда да виси от правителствената сграда в пълното си духовно облекло. Папа Сикст IV е бил замесен в конспирацията, макар и косвено отлъчва Флоренция от Църквата. Лоренцо отговаря с публикуването на документи, доказващи участието на папата. Дипломатическата криза продължава с години. А тялото на архиепископа виси, докато не му разрешат да го свалят.

Донатело и скандалният Давид!

В центъра на главната зала на музея стои статуя, която е изменила историята на западното изкуство. „Давид" на Донатело - бронзова статуя, изваяна вероятно около 1440–1460 г.. е първото мащабно свободностоящо голо мъжко тяло след Античността, след хиляда години, в които изкуството не е изобразявало такова. Хиляда години. И то е млад мъж, стъпил с крак на главата на Голиат, с шапка и сандали, но без нищо друго. Флорентинците са изумени. Едни са скандализирани. Донатело явно не се интересува. Статуята е поръчана от Козимо де Медичи Стари и е стояла в двора на Палацо Медичи. Тя е политически символ - Давид побеждава Голиат, малкият флорентинец побеждава враговете, но скандалното й присъствие е трудно да се отдели от чисто художественото. Тя не е просто млада фигура. Тя е чувствена по начин, неприемлив за кой да е строг съвременник. Шлемът на Голиат е украсен с лаврови листа и гарланди по начин, намекващ за класическата Античност. Крилото на шлема докосва вътрешната страна на бедрото на Давид. Какво точно е искал да каже Донатело - историците спорят повече от столетие.

Самата статуя е толкова революционна, че след нея нищо не е същото. Когато 40 години по-късно младият Микеланджело изваява своя „Давид", той отговаря именно на Донатело - по-голям, по-мощен, по-мраморен. Но разговорът започва тук.

Леонардо срещу Микеланджело: Изгубеният портрет!

В Барджело се пази нещо, за което не всеки знае: единственият вероятно автентичен портрет на Леонардо да Винчи, изваян приживе. Авторството е на Андреа дел Верокио - учителят на Леонардо. Терракотеният бюст, известен като „Портрет на млад мъж", е идентифициран от редица историци като изобразяващ именно младия Леонардо в ателието на Верокио. Идентификацията не е категорична, нито едно произведение на изкуството от живота на Леонардо не е безспорно негов портрет. Но чертите на бюста - дългият нос, замисленият поглед, силната брадичка, съвпадат с по-късните автопортрети и с описанията на Вазари.

Ако историците са прави, тогава тук, в Барджело, можете да видите лицето на Леонардо в плът и кръв - или поне в глина. Не идеализирано, не легендарно. Просто млад мъж в ателие, гледащ навън.

Микеланджело и бащата!

Микеланджело Буонароти е свързан с Барджело по личен и болезнен начин. По времето на Пацианската конспирация баща му Лодовико Буонароти е сред флорентинците, замесени в последствията. Не като заговорник, а като служител на властта - той работи за Медичите. Когато Пацианците са ловени и осъждани, Барджело е центърът на бурята. Микеланджело, роден едва 1475 г., е дете по времето на конспирацията. Но кризите, ударили Флоренция в детството му - политическата нестабилност, смъртта на Лоренцо Великолепни, идването на Савонарола , оформят дълбоко неговия характер. Страхът и нестабилността, изпитани в тези коридори на властта и наказанието, се четат в напрежението, вечно притаено в неговите скулптури. А в Барджело стои и неговият „Бакхус", изваян около 1496–1497 г., когато Микеланджело е едва 21 години. Бакхус е пиян. Очите му са замъглени, стойката му е нестабилна, устата е леко отворена. Зад него малко сатирче гризе грозд. Скулптурата не прилича на нищо от Микеланджело - тя е весела, земна, почти вулгарна. Клиентът, поръчал „Бакхус", в крайна сметка я отхвърля. Смята я за твърде реалистична за вкуса му. Микеланджело я продава на Медичите.

Верокио: Учителят на Леонардо в своя дом!

Барджело е и домът на „Давид" на Верокио - бронзова статуя, изваяна около 1475 г. за Медичите. Тя стои в същата зала като „Давид" на Донатело и сравнението е поучително. Донатело е създал чувствена, загадъчна, почти несигурна фигура. Верокио отговаря с нещо по-уверено - тийнейджър с горда стойка, готов за следващата битка. По-малко философски, повече героичен. Верокио е бил учител на Леонардо да Винчи в продължение на години. Разказват, че когато видял как Леонардо рисува ангел в тяхна съвместна картина — ангел, несравнимо по-красив от собствената му работа - Верокио сложил четките и казал, че никога повече няма да рисува, защото е надминат от ученика си. Вярна история или легенда, тя разкрива нещо истинско: Верокио е бил достатъчно велик, за да разбере кого е обучавал.

Залата на Джото и рядкото злато!

Малко известна зала в музея съхранява нещо, което повечето посетители минават покрай без да забележат: колекция от средновековни монети, медали и малки бронзови предмети, включително медали на Пизанело - флорентинския художник и медальор от XV век, смятан за основател на ренесансовия медальорски жанр. Пизанело е изваял портретни медали на владетели, военачалници и учени от цяла Европа. Те са малки, с диаметъра на дланта ви, но всеки е миниатюрна скулптура. На едната страна портрет с такава психологическа дълбочина, каквато много пълномащабни скулптури не притежават.  В тази зала можете да застанете на сантиметри от лицата на хора от XV век, изваяни с такава реалистичност, сякаш художникът ги е срещнал вчера.

Пергалата: Средновековните стражи отгоре!

Ако вдигнете поглед в двора на Барджело, ще видите нещо типично флорентинско: зъберите по горния ръб на стената,  т.нар. мерлони. Флоренция имала два типа: „шласките", с право горно поле, носени от гибелините, и „гвелфските" с ласточкина опашка, носени от гвелфите. Барджело е строен от гвелфско правителство, но по-късно флорентинската политика се е обръщала толкова пъти, че никой вече не следял точно чии мерлони какво означавали. Оставили ги такива, каквито са. В полите на тези зъбери средновековните пазачи са стояли с лъкове и копия, наблюдавайки двора долу. Днес там са туристи с фотоапарати.