Градините Боболи

Градините Боболи - Гората от статуи, в която е родена операта и умират фараоните

Това е историята на един и половина квадратни километра изкуствена природа, на египетски обелиск, пренесен в Тоскана, на пещера с незавършени Микеланджелови статуи и на градините, повлияли Версай

Семейство Боболи и тяхното поле

Когато Елеонора ди Толедо купува Палацо Пити 1549 г., зад него се простира хълм, собственост на флорентинска фамилия с незабележително минало и незабравимо мечтано присъствие: семейство Боболи. Елеонора купува хълма от тях и поверява проектирането на новите градини на Никола Триболо, скулптор и архитект, вече работил по проекти за Медичите. Триболо умира само една година след началото на работата, 1550 г. Поемат Бартоломео Амманати и Бернардо Буонталенти, работили по различни части на градините в продължение на десетилетия. Резултатът е постигнат не за година или десет, а за цяло столетие постепенна работа: слоеве, добавяни от различни архитекти, различни Медичи и различни естетически идеали, наслагвани едни върху други като геологически пластове. Семейство Боболи е оставило само името. Никой не помни нищо друго за тях.

Амфитеатърът: Сцената на раждането на операта!

Веднага след като излезете от задния вход на двореца, се озовавате в амфитеатър с елипсовидна форма, обграден от живи плетове и наредени статуи. В центъра му стои египетски обелиск. Около него са наредени гранитни вани, донесени от древноримски терми. Амфитеатърът е строен за спектакли. Медичите са организирали тук грандиозни придворни представления: маскаради, турнири, театрални постановки, фойерверки. При специални поводи тълпи от хиляди флорентинци са гледали спектакли, финансирани от хазната на херцозите. На 6 октомври 1600 г. тук е изпълнено нещо, за което никой от присъстващите вероятно не е подозирал историческото значение: операта „Евридика" на Якопо Пери, по текст на Отавио Ринучини. Поводът е сватбата на Мария де Медичи с Анри IV Французки. Тя е първата запазена опера в историята. Жанрът, роден тук на тази сцена, ще се разпространи из цяла Европа и ще породи Моцарт, Верди, Вагнер и всичко друго. 

Египетският обелиск: Пътят от фараоните до Тоскана!

Обелискът в центъра на амфитеатъра не е декорация, поръчана за градините. Той е истински египетски обелиск от гранит, изваян по времето на фараона Рамзес II, около 1270 г. пр. Хр. Не е копие. Не е имитация. Той стои тук от три хилядолетия. Историята на пренасянето му е типична за начина, по който Рим е третирал завладените провинции: взет от Египет след римското завоевание, пренесен в Рим, стоял там векове, после намерен в развалини и купен от Медичите, транспортиран до Флоренция и поставен в градините. Лесно е да се забрави какво точно се гледа. Камъкът под краката е бил обработван от египетски занаятчии, гледали Нил, три хиляди и триста години преди вас.

Гротата на Буонталенти!

В ляво след амфитеатъра, скрита зад не особено забележима врата, се крие едно от най-странните и прекрасни пространства в Европа: Гротата на Буонталенти, построена от Бернардо Буонталенти между 1583 и 1593 г. Гротата е изкуствена пещера, но пещера, каквато природата не е способна да произведе. Стените са покрити с имитация на сталактити и пещерни образувания, направени от пемза, раковини, стъкло и цветна мазилка. От тавана капят имитирани капки вода. По ъглите стоят полускрити фигури. Когато влезете за пръв път, очите се нуждаят от момент да се приспособят. После виждате фигури, излизащи от скалата: четири незавършени мъжки тела, изтръгващи се от камъка. Те са на Микеланджело. Или по-точно: те са оригинали на Микеланджело, поставени тук от Козимо I де Медичи. Известни като „Пленниците" или „Робите", те са изваяни между 1519 и 1534 г. за гробницата на папа Юлий II, поръчка, изоставена многократно и никога завършена. Фигурите са умишлено незавършени: тела, изтласкващи се от блока мрамор, все още пленени от него. Дали Микеланджело е искал да ги остави така или просто не ги е довършил, историците спорят. Ефектът е мощен и в двата случая. Днес в гротата стоят копия. Оригиналите са в Академията. Но пространството около тях, проектирано от Буонталенти точно за тези фигури, е оригинално и непроменено.

Вторият грот: Парис и неговата Елена!

По-навътре в градините, по-малко посещавана, е Гротата на Адам и Ева, известна също като Гротата на Мосес. По-проста от Буонталентиевата, тя съдържа скулптурна група, приписвана на Банчели и Микеланджело Начерини. Но истинската изненада в тази зона на градините е скулптурната група „Парис и Елена", поставена на съседна поляна: двете фигури, обграждащи сцената на Троянската война, стоят в меланхолично равновесие сред вечнозелените храсти. Никой не им обръща особено внимание. Туристите бързат нагоре към Виале деи Чипреси. А Парис и Елена стоят там от XVII век в тиха и непосещавана слава.

Изолото: Островът насред сушата!

В долната, по-широка западна зона на градините се скрива нещо, невидимо от алеите: Изолото, малко изкуствено езеро с остров в центъра, достъпен по два каменни моста. На острова, заобиколен от ниски каменни парапети с наредени цитрусови дървета в терракотени съдове, стои фонтанът на Океан: бронзова фигура на морско божество, седнало над три по-малки фигури, олицетворяващи три реки. Работата е на Джовани да Болоня, изваяна около 1576 г. Изолото е проектирано от Алфонсо Парижи около 1618 г. и е едно от малкото места в Боболи, имащо усещане за истинска отдалеченост: ако дойдете в делничен ден сутринта, можете да стоите на моста над водата в почти пълна тишина, с Флоренция невидима зад живите плетове. Цитрусовите дървета са там от векове: Медичите са ги пренасяли в orangerie за зимата и са ги изкарвали отново всяка пролет. Традицията продължава до днес. Съдовете с дърветата са оригинални терракотени съдове, заменяни постепенно с десетилетия.

Виале деи Чипреси: Алеята на кипарисите и техните триста години!

Главната ос на горната зона на градините е алея от кипариси, засадени в права линия нагоре по хълма. Дърветата са стари: засадени са в XVII век и стоят там от почти триста и петдесет години. Кипарисите растат бавно. Тези са достигнали зрялост в период, когато Флоренция е вече провинциален град на Хабсбургска Тоскана, загубил политическото си значение. Те са продължили да растат, когато Наполеон е завладявал и губил Европа. Продължили са да растат, когато обединена Италия е провъзгласена. Продължават и сега. Дърво, засадено от Медичи, гледано от Наполеон, расло при Савойска Италия. Видело е повече история от повечето сгради.

Ридичулоне: Скулптурата на злото!

В горния западен ъгъл на градините стои скулптура, трудно намираема и почти никога споменавана в пътеводителите. Известна като „Морган" или неофициално като „Ридикулоне", тя изобразява карликовия придворен шут на Козимо I де Медичи, Бачо ди Барона, яхнал костенурка. Фигурата е на Валерио Чоли, изваяна около 1560 г. Тя е показателна за едно странно медичейско предпочитание: Медичите са имали слабост към карлици, джуджета и физически необичайни хора, задържани при двора като екзотична атракция. Карликовите придворни са изобразявани, пародирани и понякога почитани с необичайна дълбочина. Бачо яхва костенурката с изражение, трудно за класифициране: гордост? Ирония? Самосъзнание? Чоли е вложил в лицето нещо по-сложно от обикновена карикатура.

Фарнезкото вазо: Рим в тосканска градина!

Близо до главния вход на градините, поставено на висок пиедестал, стои голямо мраморно вазо, известно като Вазо Фарнезе или копие на него. Оригиналът е антична римска работа от I-II век. Вазото е наследено от Медичите и е поставено в Боболи като декоративен елемент в традицията на римските вили, в чиито градини антични скулптури и декорации са поставяни не в музеен контекст, а като органична част от пейзажа. Медичите са имали около петдесет антични скулптури, наредени из Боболи по времето на разцвета. Много от тях впоследствие са преместени в музеи за опазване. Останалите са копия. Разграничението между оригинал и копие в Боболи е несигурно и не е маркирано ясно. Ако се загледате внимателно в нещо и то изглежда много добре запазено, вероятно е копие.

Кафе Хаус: Чаят на великите херцози!

На върха на хълма, в лявата зона, стои малка сграда от XVIII век, наречена Кафе Хаус: малък павилион с веранда с гледка към Флоренция, построен за Пиетро Леополдо Хабсбург-Лотарингски около 1776 г. Великият херцог е имал навик да се разхожда в Боболи и да спира тук за чай и за разглеждане на гледката. Сградата е достатъчно малка, за да изглежда домашна: не дворцов павилион, а частно убежище на върха на хълма. Гледката от верандата е сред най-добрите в Олтрарно: куполът на Брунелески вдясно, хълмовете на Тоскана наляво, покривите на Флоренция под вас. Кафе Хаус понякога е отворен за посетители. Ако попаднете тук в правилния момент, можете да пиете кафе точно там, където великите херцози са пили чай.

Наполеон в Боболи!

1799 г. Наполеон завоювал Флоренция и Тоскана. Французките власти са конфискували Палацо Пити и са използвали сградата като административен център. В периодите на своите италиански кампании Наполеон сам е посещавал Флоренция. Съществуват записи за разходки в Боболи, организирани за него и свитата му. Когато Наполеон е изгнан и Хабсбургите са се върнали в Тоскана, градините са намерени в добро състояние. Французките администратори, за разлика от очакванията, не са нанесли значителни щети. Наполеон е имал достатъчно естетически вкус, за да не унищожава хубавите неща.