Енна

Ена - Пъпът на Сицилия и градът, от който робите разтресоха Рим!

Историята на единствения планински провинциален капитал в Италия, на сирийския роб, провъзгласил се за цар и победил римските легиони в продължение на пет години, на мита за Персефона, родил се тук, и на октагоналната кула, строена точно в географския център на острова

Пъпът на острова

Ена стои на 931 метра надморска височина в самия център на Сицилия. Не приблизително в центъра. Буквално в центъра: Торе ди Федерико, осмоъгълната средновековна кула в западната зона на града, е идентифицирана като геодезическа точка на географския център на острова, използвана от астрономите и картографите за измерване на разстоянията в цяла Сицилия. Древните са нарекли Ена Umbilicus Siciliae, пъпът на Сицилия. Думата е точна: от тази централна точка равното разстояние до всички крайбрежия, до Палермо и Месина, до Агридженто и Сиракуза, до Трапани и Рагуза. Тази централност е направила Ена едновременно стратегически незаменима и хронически игнорирана. Всички са искали да я притежават. Никой не е искал да живее там.

Нenna: Преди гърците, преди Рим

Преди гърците да стигнат до Сицилия, преди финикийците, преди картагенците и преди римляните, островът е населен от три коренни народа: сиканите, сикулите и еляните. Ена е основана от сиканите, вероятно в дълбока праистория, на скалистото плато, почти недостъпно от три страни. Когато гърците основават колонии по крайбрежието на Сицилия от VIII век пр. Хр., Ена остава независима в планинския си ъгъл. На около 970 метра надморска височина, позицията позволява на града да играе водеща роля сред гръцките полиси в Сицилия, без да е гръцки колония. Рим завоювала Сицилия след Първата пуническа война, 241 г. пр. Хр. Ена е получила привилегирован статут: Civitas libera et immunis, свободен и освободен от данъци град. Привилегия, изгубена по-късно по кървав начин.

Персефона и езерото Пергуза: Митът, роден тук

Ена е свещена за древните гърци по причина, по-дълбока от стратегическата позиция: тя е смятана за мястото, където Хадес е похитил Персефона. Митът разказва: Персефона, дъщеря на Деметра, богинята на плодородието, е берела цветя на поляна близо до Ена. Земята се разтваря. Хадес, владетелят на Подземното царство, изниква с колесницата си, грабва момичето и се потопява обратно в земята. На мястото, където е изчезнала, се образува езеро. Езерото е реално и е на пет километра от Ена: езерото Пергуза, единственото естествено езеро в Сицилия, е свързано с мита за отвличането на Персефона. Деметра, обезумяла от скръб, обикаля света в търсене на дъщеря си, пренебрегвайки посевите. Земята изсъхва. Хората гладуват. Зевс принуждава Хадес да върне Персефона, но тя вече е изяла нар в Подземното царство и е обвързана с него за вечни времена. Компромисът, постигнат от боговете: Персефона ще прекарва две трети от годината при майка си на земята. Земята цъфти. Реколтата е богата. Останалото от годината тя се връща при Хадес. Деметра скърби. Земята изсъхва. Зимата настъпва. Красотата на Пергуза, несравнимата й природна красота и литературните внушения, свързани с похищението на Прозерпина, са привлекли дори Фридрих II, швабския император и ловец, страстен соколар, отидвал да лови там редовно.

Ено и робите: Когато Ена разтресе Рим

136 г. пр. Хр. Сицилия е римска провинция и основен доставчик на зърно за Рим. Огромни латифундии, обработвани от роби, покриват острова. Робите са стотици хиляди: взети в плен по войните на Рим из Средиземноморието, закупени от търговци, доведени от Мала Азия, Сирия, Гърция. Ено е роден в Апамея, Сирия, и е роб на ennski благородник Антигон. Смятан е за пророк, разказвал, че може да вижда бъдещето, и твърдял, че един ден ще стане цар. Говорел с харизма. Показвал фокуси с огън, изскачащ от устата му. В нощта на около 135-136 г. пр. Хр., начело на четиристотин роба, Ено нахлува в Ена, избива аристократите и завзема крепостта. Новината лети из острова. Шест хиляди роби се присъединяват. Те провъзгласяват Ено за цар с името Антиох. От Агридженто идва Клеон с четиринадесет хиляди роби. Армията нараства. В разгара на бунта армията на освободените роби достига двеста хиляди души и превзема голяма чат от Сицилия, включително Катана и Тавромениум. Рим изпраща претори. Те са разбити. Сенатът изпраща консул. Той не успява. После изпраща втори консул. Петгодишна война, в която Ена е столица на независимо робско царство, секяло монети с образа на Ено-Антиох. Краят е жесток. Таормина пада след дълга обсада и канибализъм: обсадените се хранят с децата си, после с жените, после едни с други. Сerapione, предател измежду обсадените, отваря портите на римляните. Ена пада след последен бой. Двадесет хиляди убити. Ено е заловен и умира в затвора. Начинът на смъртта е неясен: различни източници говорят за болест, за унижение, за изпадане в лудост. Едно е сигурно: не е бил екзекутиран публично като роб. Дори враговете му са го третирали като паднал цар. В двора на Замъка Ломбардия стои паметник на Ено, изваян 1960 г. Той разчупва верига. Надписът казва: две хиляди години преди Линкълн да освободи робите, Ено е провъзгласил правото на всеки човек да се ражда свободен.

Замъкът Ломбардия: Непревземаемата крепост

Замъкът Ломбардия е един от най-големите замъци в Италия с 26 000 квадратни метра площ и е строен на най-високата точка на Ена, на 970 метра. Основите му се губят в легендата: разказват, че на това място е имало резиденцията на сикански цар и на богинята Церера, неговата съпруга. Сграда с документирана история от 1145 г., преминала през сикански, гръцки, римски, арабски, нормански и швабски ръце. Арабите около X век я преустройват и й връщат ролята на Urbs Inexpugnabilis, непревземаемия град. При швабите архитектът Рикардо да Лентини, по заповед на двора на Фридрих II, реконструира замъка и издига двадесет красиви кули. Днес от двадесетте кули са останали само шест. Сред тях е Кула Пизана, от чийто връх може да се обхване целия хоризонт и да се разбере визуално как Ена е пъпът на Сицилия. Замъкът е носил Парламента на Сицилия два пъти. По-късно, при испанците, е станал затвор. 1923 г. подземията на замъка са преустроени в резервоари за питейна вода. Средновековната крепост е станала воден резервоар.

Торе ди Федерико: Осмоъгълникът в центъра на света

В западния край на Ена, на отделна хълмче, стои Торе ди Федерико, осмоъгълна кула от 27 метра, на 950 метра над морското равнище. Осмоъгълната форма произтича от завъртането на квадрат и представлява розата на ветровете. Тя не е само военна структура: вероятно е използвана и за астрономически наблюдения и географски измервания. Мистерията около кулата е обща за много антични паметника, перфектно ориентирани по кардиналните точки и по основните сезонни астрономически събития. Кулата е наредена точно по посоките, а арабски географи и математици, все още обграждащи швабския двор, са помогнали да се идентифицира с малка грешка центърът на острова. Вътре кулата има две просторни зали, свързани от спирално стълбище, изсечено в дебелите стени, водещо до върха. От него виждате Замъка Ломбардия, Катедралата, купола на Дуомото и зад всичко, при ясно небе, Етна. Фридрих II е ползвал кулата за лятна резиденция и е ходил от там на лов край Пергуза, богато на дивеч езеро. Императорът, наречен от враговете си Stupor Mundi, чудото на света, е предпочитал Ена пред много по-разкошни дворци.

Катедралата и шафрана

Катедралата на Ена е построена при Елеонора Арагонска в края на XIV век на мястото на по-стар храм. Тя е преустройвана многократно и днешният й вид съчетава готически, ренесансови и барокови елементи в смесица, типична за сицилианската архитектура. В интериора са запазени оригиналните гранитни колони и дървен таван с резба. В сакристията се пазят сребърни предмети и реликварии от векове. Но истинската изненада е извън катедралата: пиацата около нея е средище на ежедневния живот в Ена по начин, рядко срещан в туристически посещавани сицилиански градове. Местни хора, местни кафенета, местни разговори. Ена произвежда и шафран, известен в цяла Сицилия като един от най-добрите. Шафранът от Ена е защитен с марка за произход, един от малкото италиански шафранови продукти с такава защита. Жълтата подправка е отглеждана в планинските полета около града от Средновековието.

Процесията на Великата седмица: Тъмните братства

Ена е известна в цяла Сицилия с Процесията на Великата седмица: едно от най-внушителните и архаични религиозни шествия на острова. В нея участват членовете на братствата, древни религиозни организации, датиращи от Средновековието. Те носят дълги бели или черни дрехи с остри качулки, покриващи лицата им, и носят огромни процесионни кандела и религиозни статуи. Видът е зловещ за непредупредения наблюдател: десетки тихи фигури с покрити лица, движещи се бавно в нощта с факли. Традицията е стара стотици години и е изключително важна за идентичността на Ена. Туристите пристигат специално за процесията. Енесите я изживяват като нещо дълбоко лично.

Музеят Алеси: Цялата история на острова в един дворец

В сградата на провинциалното управление на Ена се намира Музеят Алеси, един от по-малко известните и по-богато снабдени провинциални музеи в Сицилия. Колекцията включва монети от всички периоди на сицилианската история: гръцки, картагенски, римски, арабски, нормански, швабски, арагонски. Монети, секти в Ена, Сиракуза, Агридженто. Монети, чийто ход следва цялата история на острова. Сред тях: монети на Ено-Антиох, секнати в освободената столица на робите. Единствените монети, секнати от роб в историята на западния свят. Освен монетите: сребърни предмети, гоблени, живопис. Колекцията е значителна и слабо посещавана, което я прави приятно място за разглеждане без тълпи.