Салеми

Салеми - столицата на Италия за един ден и градът с музей на мафията!

Историята на елимския град Алиция, строен над руини по-стари от Рим, в чиито кули Гарибалди е развял триколора и обявил Италия за обединена, но чиито жители не го честват с особено вълнение, в чийто паметен замък е открит музей на мафията от кмет, после отстранен от правителството за мафиотски инфилтрации, и в чиито улички всяка пролет жените правят хляб с форми на павлини, гълъби и чукове в продължение на традиция, предшестваща самото християнство

Окото на Сицилия

Местните жители зоват Салеми Occhio di Sicilia: Окото на Сицилия. Не заради красотата, макар да е красива. Заради позицията. От хълма на Салеми при ясно небе виждате половината западна Сицилия: Трапани и морето на запад, Агридженто и долините на юг, Палермо на север, Маца и Джибелина на изток. Всичко е видимо от там, като от точка, избрана за наблюдение на цял регион. Елимите, строили по тези хълмове преди гърците, преди картагенците, преди римляните, са знаели какво правят когато са избрали тази позиция. Салеми е на 436 метра над морето, на хълм в долината Беличе, провинция Трапани. Около 10 500 жители. Около 500 черкви и параклиси, паметни сгради и дворцово наследство. Арабски квартал, нормандски замък, барокова архитектура, частично унищожена от земетресението от 1968 г. и частично реставрирана. Окото вижда много. Вижда и надалеч.

Алиция: Преди Рим

Под улиците на Салеми лежи Алиция: елимският град, предшествал римското завоевание с векове. Елимите, загадъчният народ от западна Сицилия с неразчетен напълно език и неизяснен произход, са имали три главни центъра: Сегеста, Ериче и Алиция. Алиция е вероятно и най-старият: разкопките от американски екипи, водени от Майкъл Колб от Северен Илинойс, са открили непрекъсната жилищна последователност от около 1000 г. пр. Хр. Алиция е постоянно в зоната на конфликт между Сегеста и Селинунте: двата елимски и гръцки центъра, воювали с векове за контрол над западна Сицилия. Алиция е съюзница на Сегеста, по вероятен общ произход, по вероятна кланова лоялност. Войните между Сегеста и Селинунте са засягат Алиция пряко. 272 г. пр. Хр. Алиция е завладяна от Рим и обявена за „свободен град, освободен от данъци" за доброволното й предаване. Римляните практикуват наградата за покорство: коравоглавите воюват, покорните са наградени. Алиция избира реализма. Продължава под латинското си наименование до края на Античността, после под Byzantine и Arab до XI в.

Арабският квартал Рабато и мирисът на портокали

Когато арабите завладяват Сицилия в IX в., те преименуват Алиция на Салими — от арабски: малкото стабло, малкото усойниче, или по по-вероятната версия, просто арабизация на латинското Halyciae. Те строят нов квартал под замъка и му дават арабско название: Рабато. Рабад на арабски означава предградие, квартал извън укреплението. Рабато е все още видим в структурата на Салеми: тесните улички, задънените улички, вътрешните дворове, скритите входове. Арабският градоустройствен стил е запазен в камъка, видим в извивките на пешеходните пътеки, проектирани да объркват непознатия и да защитават обитателя. Арабите са донесли в Салеми портокалите, лимоните и захарната тръстика. Следите им са в уличните названия, в архитектурата на дворовете и в хранителните традиции: сладко-киселите комбинации, захарта в пикантните сосове, маслото с подправки. В Рабато, между тесните улички, понякога усещате мириса на портокали от невидими градини зад стените. Хиляда и двеста години след арабите.

Норманите, замъкът и Пресветата Богородица на арабска джамия

В XI в. граф Рожер I Нормански завладява западна Сицилия. Строи замък на хълма над Рабато. Замъкът, нормандско-швабски по стил с по-сетнешни добавки, е с характерна кръгла кула, видима от всяка точка на Салеми. Легендата, записана в местни хроники: замъкът е строен на основите на арабска джамия, самата построена на основите на по-стар храм, посветен на Венера. Три свещени места, три религии, един хълм. Нормандите са разчитали на тази приемственост: тяхното владичество е по-легитимно, когато стои върху пластовете на всичко предишно. Вътре в замъка норманите са отворили параклис и са поставили образ на Мадоната. Тя е почитана и до ден-днешен като покровителка на Салеми в черква, строена на замъчния терен. През 1441 г. в замъка на Салеми е подписан изключително любопитен договор: конфедерация от Салеми, Трапани, Мацара, Монте Сан Джулиано и барони от Кастелветрано и Партана, поела да защитава и финансира Кралицата Бланка и Кралска Арагон срещу Турски атаки. Малкото градче на хълма финансира защита на кралско семейство. 14 май 1860: Столицата на Италия за двадесет и четири часа 11 май 1860 г. Гарибалди каца в Марсала с Хилядата. 14 май 1860 г. той пристига в Салеми. Жителите го посрещат с ентусиазъм. Той се настанява в двореца Триоло ди Сант'Анна, чийто маркиз Гаетано Емануеле ди Торалта го е приел с войниците му три дни: от 13 до 15 май. В Салеми Гарибалди получава подкрепление от местни доброволци и от пикиоти, нередовна бойна сила под командата на барон Джузепе Триоло. От цилиндричната кула на нормандския замък Гарибалди развява триколора лично. После на градския площад, наречен Пиаца Дитатура в памет на събитието, обявява диктатурата на Сицилия в името на крал Виторио Емануеле II.

Салеми е Столицата на Италия за един ден. Именно тук е провъзгласен един от първите закони на обединената нация.

После Гарибалди тръгва към Калатафими, бие Бурбоните, марширува към Палермо и по-нататъшната история е известна. Любопитният детайл, съхраняван в местната традиция: жителите на Салеми не честват това събитие с особено вълнение. Причината е документирана от местен историк: армията на Гарибалди, при цялото вълнение за идеалите на Рисорджименто, е ограбила местните хранителни запаси и е провокирала насилие срещу части от местното население. Героизмът и ексцесиите са вървели заедно. Триколорът от замъка е все още там. Вее от кулата от 1860 г.

Хлябът на Свети Йосиф: Трите хиляди години традиция

19 март. Денят на Свети Йосиф, патрон на Салеми. Този ден Салеми прави хляб. Не обикновен хляб: хляб с форми на слънце, луна, гълъби, павлини, кораби, ключове, ножици, кантари, риби, скали, три пирона, лостове, чукове, чаши, ангели, кокошки, коне и безброй цветя. Всяка форма е символ. Всяка форма е код, четим единствено от тези, научени да четат. Традицията се казва Cene di San Giuseppe: Трапезата на Свети Йосиф. Домакинята, получила благодат от Светия или желаеща да изпълни обет, строи в стая на приземния етаж дървен или железен олтар, покрит с бял лен и лаврови клонки. Поставя на олтара пет рафта. Пълни ги с хляб, плодове, вино, цветя. В центъра — картина на Светото семейство. После кани трима деца от квартала да представят Светото семейство и им сервира трапеза от 101 ястия, изцяло без месо. Традицията изисква точно 101 ястия: нито повече, нито по-малко. Всяко ястие е обявено с викането „Да живее Свети Йосиф" и гърмеж от пушка. Обичаят за шума идва от предхристиянски ритуал за прогонване на злото. После олтарът е отворен за всички. Хората влизат, разглеждат, молят се. Хлябовете се раздават: откъснати от олтара, те са хляб на душата, даден на посетителите. Лавровото клонче при вратата означава: тук има Cena di San Giuseppe, влезте. Произходът на традицията е предхристиянски. Изследователите проследяват корените й до ритуалите за плодородие на земята, свързвани с Деметра и с по-стари земеделски богини в Сицилия. Арабите са добавили цитрусите към украсата на олтара. Гърците са добавили символиката. Норманите са добавили Светото семейство. Традицията е многопластова като самия Салеми. ЮНЕСКО и Регистърът на Нематериалното Наследство на Сицилия са включили Cene di San Giuseppe на Салеми в своите регистри. Традицията е UNESCO-призната. Жените на Салеми, предаващи от майка на дъщеря формите и символите на хляба, са нейните пазители. Всяка форма е точна: слонска кост е хлябът на сицилийската земя, гълъбът е мир, павлинът е красота на творението, Куддурата е слънцето, Бог.

Витторио Сгарби, домовете за едно евро, музеят на мафията и ключът в Ню Йорк

През 2008 г. Витторио Сгарби е избран за кмет на Салеми. Витторио Сгарби е изкуствен критик от Ферара, Берлускони-съюзник, скандален полемист, прославен с изкрещяването в телевизионни предавания на „Capra!" срещу противниците си и с изнасянето на хиляди изкуствени лекции из Италия за една вечер. Избирането му за кмет на малко сицилианско градче е изненадващо. Сгарби предлага амбициозна програма: оживяване на Салеми чрез изкуство, туризъм и инвестиции. Проектът „Домове за едно евро": историческите полуразрушени домове в старата градска зона са оферирани за символичната цена от едно евро на купувачи, задължени да ги реставрират. Идеята е предложена заедно с фотографа Оливеро Тоскани, авторът на провокационните кампании за Бенетон. Музеят на мафията: Сгарби открива в стария йезуитски колеж музей, посветен на историята на мафията. Откривашката церемония е посетена от Президента на Италия Джорджо Наполитано. Концепцията е предложена от Сгарби и реализирана от млад историк и екип от художници. Логото е кървава петна с контурите на Сицилия. Музеят разказва историята на мафията документално, без сантименталност: от корените до съвременността. Паралелно: Тоскани, като оценяващ креативния отдел на Салеми, е открил магазин за употребявани VHS касети в Ню Йорк, стопанисван от корейски имигрант на прозвище „Ким". Убедил е Ким да дари на Салеми цялата колекция от 55 000 VHS касети за създаване на кино-архив. Касетите пристигат в Салеми. После Тоскани се е скарал със Сгарби, подал е оставка с думите „средата тук е пропита с мафиотско лепило" и напуснал. Касетите са оставени в склад. После са върнати в Ню Йорк. За Одисеята им е направен документален филм. През 2012 г. инспектори на Министерството на вътрешните работи констатират мафиотски инфилтрации в общинската администрация на Салеми. Ключовата фигура: Пино Джамаринаро, бивш регионален депутат от Христианска демокрация, с прякор „Джамбурзайно" от Тоскани, описан от разследващите като действителния управляващ на Салеми от сянка. Установено е, че Джамаринаро е присъствал на заседания на Общинския съвет без никакво правно основание и е съставял бюджета на общината в дома си. Сгарби реагира драматично: сутринта на 6 февруари 2012 г. той обявява, че не се оттегля и назначава Джамаринаро за вицекмет. Два часа по-късно подава оставка. Заявява: „Чувствах се в опасност и се връщам на Север." Добавя: „Донесох в Салеми Пикасо, Рубенс, Карававджо и щях да донеса Ван Гог, а те намериха мафиотски инфилтрации, непознаващи културните инфилтрации." Правителството разтваря общинската администрация на Салеми за мафиотски инфилтрации. Кметът на „Първото демафиозирано общество в Италия" е отстранен заради мафията.

Хализиите и американците

Разкопките на Хализие под Салеми са особено интересни поради нетипичен за Сицилия детайл: те са водени от американски университети. Майкъл Колб от Северен Илинойс и неговите екипи са работили в района от 1990-те години насам. Намерили са керамика, украшения, оръжия и архитектурни остатъци от слоеве, обхващащи Бронзовата епоха, елими, гърци, ромаинляни, арабиски и нормандски периоди. Намерената керамика е изложена в Регионалния музей на Трапани. Разкопките са документирани в академични публикации, достъпни в библиотеките на Северен Илинойс и на Палермо. Факт, любопитен от логистична гледна точка: американски учени са открили по-системно история на сицилийски градче от самите италиански институции, финансирани за тази цел.

Музеят на хляба: Хилядолетна традиция в стъкло

В Салеми функционира Музей на ритуалния хляб: сбирка от форми на хляб за Свети Йосиф, датиращи от XIX и XX в. Обектите са стотици: изсушени, консервирани, наредени в витрини. Разглеждането им е странно и завладяващо едновременно. Формите са изработени с прецизност, видна дори в стария засъхнал хляб: пера на птица, изсечени в тестото, крила, разперени симетрично, сърца с вени, очертани с тъниски резки. Всяка е ръчна работа. Всяка е отнела часове. Музеят е малък. Входът е евтин. Малко туристи знаят за него. Ако намерите тихия музей в делничен ден, ще имате залите за себе си. Ще стоите пред стъклото и ще разглеждате хляба, правен от мъртви ръце в памет на жив бог.