Трапани

Трапани - градът-сърп, чиято сол е хранила Норвегия, чиято битка е открита по случайност и чиято процесия трае двадесет и четири часа!

Историята на финикийското пристанище, наречено Сърпа заради формата на носа му, чиято сол е добивана три хиляди години и е изнасяна до Берген и Хамбург, чийто корал е изпратен на Филип II Испански като подарък от вицекраля на Сицилия, в чиито морета Рим е унищожил Картаген в морска битка, чието бойно поле е открито за пръв път едва в 2002 г. по случайна улика на гмуркач, и в чийто исторически център веднъж в годината двадесет групи статуи излизат от черква и се връщат в нея двадесет и четири часа по-късно

Сърпът на Деметра

Трапани е построена на нос: тясна ивица земя, извита като сърп, протегната на запад в Средиземноморието. Елимите, пристигнали тук хиляди години преди Христос, са я нарекли Drepanon: Сърпа, на гръцки. Формата е точна. Градът и до ден-днешен изглежда на картата точно като изкривен нож. Легендата казва, че сърпът е паднал от ръцете на Деметра, богинята на плодородието, докато е търсела отвлечената си дъщеря Персефона. Паднал е точно тук. Ударил се в морето и оформил носа. Там, откъдето Персефона е отвлечена под земята, израснал Етна. Двата сицилийски мита са свързани: едното бедствие е причинило другото. Вергилий не пропуска Трапани в „Енеида": Еней спира тук по пътя към Италия. Именно тук умира баща му Анхис. Именно тук Еней основава светилище на майка си Венера. Кенотафът на Анхис стои и до ден-днешен на брега под Ериче. Вергилий свързва митологичния произход на Рим с тази точка на западна Сицилия. Арабският географ ал-Идриси описва Трапани в 1154 г. в „Книгата на Рожер": „Град от древен произход, обкръжен от море от всички страни. Там рибата е в изобилие, повече отколкото е нужно. Ловят се едри риби тон с големи мрежи и висококачествен корал. И солник е в съседство с пристанището на града." Четири неща: риба, корал, сол, пристанище. Описанието от 1154 г. остава точно за следващите осемстотин години.

Финикийците, солта и Норвегия

Около V век пр. Хр. финикийците започват системен добив на сол на плоския бряг южно от Трапани. Условията са идеални: плитко море, горещо лято, слаб прилив, плоски пясъчни низини. Морската вода влиза в изкопаните басейни, слънцето изпарява, солта остава. Процесът е прост. Резултатът е стратегически: солта е средство за консервиране и е по-ценна от много метали в Средиземноморието преди хладилниците. Добивът продължава непрекъснато три хиляди години. Римляни, арабите, норманите, испанците: всеки завоевател поддържа солниците. В XVI-XVIII в. производството достига до 31 активни предприятия с над 100 000 тона годишно. Солта от Трапани е изнасяна до Норвегия в Берген, в Хамбург, в Ханзеатическия съюз, в Балтийско море. Треската от Норвегия е запазвана в трапанска сол. Портокалите от Сицилия са опаковани в трапанска сол. Харингата от Амстердам е осолена с трапанска сол. В VIII в. арабите добавят вятърни мелници: каменни кули с платна, мелещи сухата сол след изваждането й от басейните. Мелниците работят с вятъра на морето. Техният силует върху розовото небе при залез е станал символ на Трапани: всяка туристическа брошура на Западна Сицилия съдържа снимка на тези мелници. През 1861 г. Обединена Италия въвежда монопол върху солта, облагодетелстващ производителите от севера. Трапанските солници, единствените запазени в частни ръце, тръгват в бавен упадък. Много са изоставени в XX в. 1995 г. WWF Италия основава Природния резерват Солниците на Трапани и Пачеко. 1000 хектара. Рамсарска конвенция. Специална зона за защита. 208 вида птици, включително розово фламинго и голяма бяла чапла. Солниците са спасени. Трапанската сол с DOP защита на произхода е призната за изключително качество заради по-высокото съдържание на калий и магнезий в сравнение с промишленото производство. Гастрономи от цял свят специално поръчват трапанска сол за рибни ястия. Три хиляди години по-късно финикийският процес е непроменен. Морска вода, слънце, вятър, сол.

10 март 241 г. пр. Хр.: Битката, открита по случайност

241 г. пр. Хр. В морето западно от Трапани, при Леванцо, е проведена Битката при Егадийските острови: последното морско сражение на Първата пуническа война. Рим срещу Картаген. Около 200 000 участници. Победата на Рим приключва двадесет и три години война и определя господството на Рим над Средиземноморието за следващите векове. Полибий е описал битката в подробности. Местоположението й е известно: при Леванцо. Но точното бойно поле е останало неизвестно за две хиляди двеста години. 2002 г. Чече Паладино, легендарен пионер на гмуркането в Сицилия, разказва на конференция в Фавиняна нещо пазено мълчаливо от десетилетия: в 1970-те, гмуркайки се при Леванцо, е намерил на дъното стотици оловни котвени тежести. Взел ги е. Претопил ги е за поясни тежести на водолази. Не е съобщил никому, защото в 1970-те подводна археология все още не е съществувала като дисциплина. Себастиано Туза, сицилиански подводен археолог и надзорник на морето при Регионалното правителство на Сицилия, чува разказа, разпознава значимостта му и организира системни подводни изследвания. В морето при Леванцо, на 80 метра дълбочина, Туза и американската RPM Nautical Foundation намират бойното поле. Находките: 27 бронзови рострума — бойни носови тарани на военни кораби, закрепени на носа на всяка трирема, предназначени да прободат корпуса на вражеския кораб и да го потопят. Надписите по тях: едни на латински с имената на квесторите, финансирали флотата. Един на картагенски с надпис „Нека копието донесе голямо зло, Баал да удари с ярост това оръжие в корема на вражеския кораб." 30 шлема тип Монтефортино. Два меча. Около сто монети. Куриозното е, че до 2002 г. в целия свят са намерени само два рострума. В следващите двадесет години при Леванцо са намерени 27. Половината от всички известни рострума са от тази единствена битка. Себастиано Туза умира в авиокатастрофата на Ethiopian Airlines 2019 г. в небето над Адис Абеба, на път за конференция на ЮНЕСКО. Изследванията продължават. Рострумите са изложени в музея на бившата тонара Флорио във Фавиняна, в замъка Пунта Трoia на Маретимо и в Музея Пеполи в Трапани.

Корала: Кървта на морето

Рибарите от Трапани са нарекли корала u sangu ru mari: кръвта на морето. Той е прав-червен, интензивен, непресекаем на дълбочина между 30 и 200 метра по скалистото дъно на Сицилия, Сардиния и Тунизия. От XV в. Трапани е един от трите главни световни центъра за художествена обработка на корал, редом с Торе дел Греко и Алгеро. Занаятчиите, наречени curaddari, са разработили уникална техника: retroincastro, в която малки парчета корал се нагаждат в предварително направени отвори в медна или бронзова повърхност, залепват се отзад с паста от смола, восък и плат и покриват металната основа изцяло. Резултатът: сложни предмети от мед с корал на повърхността, изглеждащи сякаш са изработени от чист корал. През 1570 г. Вицекралят на Сицилия изпраща на крал Филип II Испански подарък от Трапани: „Планината от корал" — огромна скулптура в корал. Тя е изгубена. Описанията й обаче са оцелели. През 1633 г. Монах-францисканец от Трапани на прозвище Брат Матео Бавера изработва окачена лампа изцяло от корал: тя е в Музея Пеполи и до ден-днешен. На него се приписва и разпятие, изработено от един единствен клон корал — рядкост с висока почит. В барока трапанските майстори достигат върха: натривеца с Мадоната на Трапани, вероятно подарен на Виторио Амедео Савойски при коронацията му в Палермо 1713 г., е в Музея Пеполи: бял кандилник с приповдигнати ангели, изработени в корал, злато, сребро и перлени мидени черупки. Около него в Музея Пеполи стоят: коледни сцени в корал, мед, емайл, сребро и слонова кост. Гилдини за маси от XVIII в. Разпятия. Амулети. Всичко в червено. Гилотина от Бурбонския период стои в партера на Музея Пеполи, наред с голямото знаме на „Ломбардо": един от двата парахода, на които е плавала Хилядата на Гарибалди от Куарто до Марсала 1860 г.

Мистериите: Двадесет и четири часа в петък

Всяка Страстна седмица в Трапани се случва нещо, нямащо аналог в Италия по продължителност. В 14:00 на Велики петък вратите на черквата Аниме дел Пургаторио в историческия център се отварят. Излиза първата група: Разделянето (La Spartenza), възложена на цеха на златарите — сцена, невключена в Евангелията, но съдържаща всички ключови фигури от живота на Христос, поредени около него в последен прощален момент. После втората. После третата. Общо: 18 скулптурни групи плюс два симулакра — Гробът с мъртвия Христос и Скърбящата Мадона. 20 групи, всяка изработена в дърво, плат и лепило между XVII и XVIII в. от трапански занаятчии, всяка поверена на различен занаятчийски цех. Цеховете: златари, рибари, строители, тъкачи, земеделци, занаятчии на кожи, дървари, сладкари, металурзи, шивачи. Всеки цех пази, украсява, реставрира и носи своята група. Украсата включва сребърни предмети, живи цветя, дарени от вярващи, и принадлежности в злато. Тежестта: стотинки до тонове. Носачите са наречени massari: мъже с физическа сила, носещи групата на рамото с ритмично поклащане, наречено annacata — люлеене, от сицилианско naca, люлка. Групата не просто се носи: тя се люлее напред-назад в такт с погребалния марш, свирен от духовия оркестър, сякаш самите статуи вървят. Три стъпки напред, две назад. Темпото е сложно и изисква тренировка. Звукът на ciaccola — дървена трещалка, испанска по произход, подобна на кастанети — скандира темпото на носачите и ритъма на спиранията. Ритъмът на ciaccola се предава от баща на син. Процесията обхожда историческия център на Трапани. Вечерта групите достигат Barracche: квартал на брега, откъдето се чува морето. Цяла нощ групите са в тъмните улички. Зорта ги заварва сред морски вятър и соленина. Сутринта в събота групите се завръщат. Последната влиза в черквата около 14:00 в събота. Двадесет и четири часа след излизането. Традицията е испанска: въведена от Конфратернитета на Пресветата кръв в началото на XVII в. по времето на испанско управление на Сицилия. Бурбоните разпускат занаятчийските цехове 1821 г. Цеховете се реорганизират. 1974 г. е основан Unionе Maestranze. Традицията не е прекъсвана от XVII в. с едно изключение: пандемията 2020 г. е единственото прекъсване от Втората световна война насам. Трапани е „най-испанският град в Сицилия", казват местните. В петък вечер, когато групите са в Барраке с морето зад тях и звукът на ciaccola се носи в тъмното, е трудно да се спори с тях.

Куската: Африканското ястие на сицилиански стол

В Трапани и в цяла западна Сицилия се прави кус-кус. Не като средиземноморски моден феномен. Като местна традиция, предавана с поколения. Произходът е прагматичен: Трапани е по-близо до Тунис от Палермо. Разстоянието между Трапани и Тунис по море е около 160 километра: по-малко отколкото до Катания по суша. В продължение на хилядолетия рибари от двата бряга на Сицилийския канал са плавали насам-натам. Арабите са носили кус-куса при завоюването на Сицилия в IX в. После са отишли, но храната е останала. Трапанският кус-кус е различен от северноафриканския: приготвен е с рибна чорба, а не с месо, с риба тон, скариди или смесена морска риба от залива, с канела и сафран в бульона, тъй като арабската кухня е смесвала подправки по начин, непознат на италианската. Международният фестивал на кус-куса се провежда ежегодно в Сан Вито ло Капо, на тридесет минути северно от Трапани: готвачи от Сицилия, Мароко, Тунис, Алжир, Израел, Палестина, Сенегал приготвят кус-кус заедно. Фестивалът е концептуално проектиран като гастрономически мирен процес: хора, воюващи политически, готвят едно и също ястие на едно и също място.

Форт Коломбая и морската стража

На западния край на носа, в морето, стои Форт Коломбая: кула от XVI в. на малка скалиста острoвчe, обкръжена от вода от всички страни. Изграден от испанците, укрепен от Бурбоните, Коломбая е служил последователно за отбранителна кула, военен гарнизон и затвор. Джузепе Гарибалди е бил затворен тук за кратко. Политически затворници от Рисорджименто са минавали оттук. Достъпна само с лодка, Коломбая е открита за посетители в летния сезон. Погледната от брега при разсъмване, тя изглежда изолирана в морето по начин, правещ я едновременно красива и заплашителна. Под водата около Коломбая, при подводни разкопки, са намерени артефакти от различни епохи: котвени тежести, амфори, керамика. Морето около Трапани е стратиграфия от хиляди години корабоплаване.

Санктуариумът на Благовещението и Мадоната

Санктуариумът на Мадоната на Трапани е основан от кармелитски монаси в XIV в. Черквата е разширена и преустроена многократно: ренесансова капела, бароков стил, мраморни интериори. Мадоната на Трапани е мраморна статуя от XIV в., приписвана на Нино Пизано: малка, нежна, с детето Исус в едната ръка, изразително проста за своето време. Тя е покровителка на Трапани и на всички рибари и моряци от западна Сицилия. Под статуята и около нея са наредени вотивни дарове: военноморски офицери са оставяли миниатюрни кораби, моряци — спасителни жилетки, рибари — корали и мрежи. Традицията на вотивните дарове продължава: нови предмети се оставят редовно. Скъпоценностите на Мадоната, сбирка от дарения от кралски семейства, аристократи и прости вярващи в продължение на шест века, са изложени в Музея Пеполи.

Як Музея Пеполи: Трите колекции

Музеят Агостино Пеполи е в бившия кармелитски конвент до Санктуариума на Благовещението, основан от граф Агостино Пеполи между 1906 и 1908 г. Три основни сбирки. Колекцията Пеполи: картини, бижута, исторически реликви и археологически артефакти. Колекцията Фарделла: картини от XVI-XVIII в., купени на неаполитанския антикварен пазар от генерал Фарделла в 1825-1830 г. Колекцията Ернандес: картини, мраморни скулптури, коледни сцени, керамики. Партерният етаж: ренесансови мраморни скулптури, сред тях Свети Яков Велики от Антонело Гаджини — шедьовър на класическо-ренесансовия вкус. Гилотина от Бурбонския период. Голямото знаме на „Ломбардо". И стаите с корала: обекти на поклонение, чиновнически предмети, коледни сцени, бижута, всичко в червено.