Сегеста

Сегеста - градът, излъгал Атина с назаемно злато и унищожил я, строил храм за да покаже, че е гръцки, без да е гръцки, и изчезнал без следа!

Историята на елимския главен град, чийто народ говори неразчетен език и претендира за троянски произход, защото именно той е изгоден политически, строил дорийски храм без колони с жлебове, без вътрешна зала, без покрив и без посвещение — вероятно не за молитва, а за да покаже на атинска делегация, че е достатъчно богат за военен съюз, провокирал Картаген да унищожи Селинунте до основи, и накрая изоставен без война, без земетресение и без мор — просто изоставен

Егеста, Сегеста, Акрополис

Името на града е спорно дори в Античността. Гърците го нарекли Егеста: от гръцки egesta, означаващо бедност, мизерия. Малко вероятно е жителите му да са приели охотно такова название. Тукидид, историкът на Пелопонеската война, пише, че самите жители на града са го нарекли Сегеста. По-нататъшните изследвания потвърждават: монетите, сечени от самия град в периода много преди Тукидид, носят надпис Сегеста. Гърците са гелинизирали чуждото название в по-удобна за тях форма. Рим е приел гръцкото произношение при контакта, после е решил, че Егеста звучи зле на латински, защото egestas на латински означава именно бедност, и е върнал обратно Сегеста. Самото значение на думата в елимския език, ако е имало такова, е неизвестно. Езикът на елимите е засвидетелстван в около трийсетина надписа и не е разчетен. Може би Сегеста означава Акропол или Укрепено Място: такава е версията на лингвиста Джовани Семерaro, намерил паралели в прединдоевропейски субстратни езици от Иберийски полуостров до Балканите. Може би не означава нищо, което може да бъде разчетено. Градът стои на хълм, сега наречен Монте Барбаро, 304 метра над морето, в долината на река Кримизо — наречена от елимите на едната от реките на Троя, ако легендата за троянския им произход е вярна. Видим от морето от Кастеламаре дел Голфо, изглеждащ изолиран и самодостатъчен: мрачен, без другите градове, само с небето над него.

Елимите: Народът, избрал удобна история

Кои са елимите? Тукидид, Дионисий Халикарнаски и Вергилий са единодушни: беглеци от Троя, дошли в Сицилия след падането на Троя около 1183 г. пр. Хр. Легендарният основател на Сегеста е Ацест — Aceste — вероятно полубог, роден от троянката Егеста и речния бог Кримизо. Вергилий в Енеидата поставя Сегеста на картата на Еней: именно тук Еней оставя старците и жените преди последния рейс към Италия. Тази легенда е удобна по причини, нямащи нищо общо с митологията. Рим също претендира за троянски произход — чрез Еней. Елимите и римляните са „роднини" по тази легенда. Именно поради тази роднинска претенция Рим дава на Сегеста привилегиите, дадени на роднини: освобождаване от данъци и специален административен статут. Дали елимите действително са вярвали в троянския си произход или са го използвали прагматично — не е известно. Повечето съвременни учени смятат, че Троянската легенда за елимите е „внесена" от финикийски търговци от Фокея, имащи интерес да свържат местните си партньори с гръцкия митологичен свят за търговски цели. Елимите са приели историята, защото е удобна. Тяхната истинска история е неизвестна. Езикът им показва черти, нямащи ясен паралел нито в гръцки, нито в семитски езици. Произходът им остава загадка.

Векове на война срещу Селинунте

От основаването си Сегеста живее в непрекъсната напрегнатост с Селинунте: гръцката колония на южното крайбрежие, чиито граници се допират до елимската територия. Двата града имат фундаментално несъвместими претенции: Сегеста иска контрол над западна Сицилия и достъп до морето. Селинунте иска разширяване на агриколнта територия на север и изток. Между тях: реки, проходи и плодородна земя, претендирана и от двете. Войните не са непрекъснати, но са периодично подновявани. 580 г. пр. Хр.: пръв документиран конфликт. 454 г. пр. Хр.: ново сражение при река Мадзаро. 416 г. пр. Хр.: Селинунте, подпомогнат от Сиракуза, е в открита война с Сегеста. Именно в тази ситуация Сегеста взема своето исторически значимо решение.

415 г. пр. Хр.: Посолството, злато и измамата

Зимата 416/415 г. пр. Хр. Сегестански посланици пристигат в Атина. Атинянско-пелопонеската война е в разгара си. Атина е победила при Сфактерия 425 г. пр. Хр. и е загубила при Делий 424 г. пр. Хр. Никейският мир от 421 г. е крехък. Атина е в нужда от нови съюзници и ресурси. Сегестанците говорят пред Атинското събрание: „Дайте ни помощ срещу Селинунте. Ако Сегеста падне, Сиракуза — вашият враг — ще контролира цяла Сицилия. После ще се съюзи с Лакедемон срещу Атина. Но ако ни помогнете, ще имате обратно богата Сицилия и нейното зърно." Атинянското събрание иска гаранции. Изпраща делегация да провери. Тукидид описва случващото се после в Книга VI на „История на Пелопонеската война": Сегестанците завеждат атинската делегация при Храма на Венера на Ериче. Показват им богатите вотивни дарове: сребърни купи и позлатени предмети. Делегатите са впечатлени: богатство за достатъчно сметката. После сегестанците завеждат делегатите на гости в домовете на наи-богатите граждани. Показват им позлатено и сребърно съдинарство. Чашите, купите и кратерите изглеждат изключително богати. Те са назаемни. Сегестанците са събрали от всички богати фамилии в Сегеста, Ериче и приятелски финикийски градове всичката ценна сребърна и позлатена посуда, обменяли я тихо от дом на дом, за да изглежда на делегацията, че всеки дом е богато обзаведен. Едни и същи чаши, наредени по различни домове. Делегацията се връща в Атина и докладва: Сегеста е богата и може да финансира войната. Атинянското събрание гласува: да. 134 тририми, около 27 000 войника, тримата пълководци Алкибиад, Никий и Ламак. Най-голямата военноморска експедиция в историята на Атина. Когато флотата пристига в Сицилия и иска пари, Сегеста дава 60 таланта — само за един месец заплащане. Реалното богатство е несъизмеримо по-малко от обещаното. Новината се разпространява бързо сред войниците. Измамата е разкрита. Но е твърде късно. Атинянската флота е в Сицилия и трябва да действа.

През 413 г. пр. Хр. Атинянската флота е унищожена при Сиракуза. 27 000 войника са убити или взети в плен и осъдени на смърт в каменните кариери на Сиракуза. Нициас е заловен и екзекутиран. Алкибиад е дезертирал при Спарта. Гибелта на Атинянската флота е класифицирана от историците като едно от трите или четирите най-катастрофални военни поражения в античността. Тя бележи началото на края на Атинянската хегемония. Причинена — поне частично — от назаемно сребро в чаши, обменяни тихо от дом на дом в малкия елимски град.

Храмът: Построен за впечатление, не за молитва

На хълма югозападно от стария акропол на Сегеста, изолиран, видим от километри разстояние, стои Дорийският храм. Строен около 420-430 г. пр. Хр. Незавършен. 36 колони от варовик. 6 по фасадата, 14 по страните. Основата е 21 на 56 метра. Три стъпала по периметъра. Антаблатурата е запазена почти изцяло. Но: колоните не са с жлебове. В нормален дорийски храм, издигнат в период V-IV в. пр. Хр., колоните са нарязани вертикално с дълги издълбани жлебове — флейтиране — придаващи им стройност и игра на светлина. Тук: нито един жлеб. Изглеждат заготовки. Метопите — декоративните плочи между триглифите в дорийски стил — са пусти. Нито един облекчение, нито животно, нито герой. Подовите блокове имат запазени „брадавиците" — издатини, служещи за захващане с кранове при монтажа, нормално отрязвани след полагането. Тук са оставени. Незавършен. И нещо по-важно: няма целла. Целлата е вътрешната камера на гръцкия храм, пространството, пазещо статуята на божеството. Без нея храмът е само обвивка — перистил без вътрешност. Без покрив. Без посвещение. Без олтар. Хипотезата, предложена от много учени и документирана след текста на Тукидид: Храмът на Сегеста е строен не за молитва, а за впечатление. Той е политически жест, архитектурна декларация за гръцката идентичност и богатството на елимите, насочена към потенциални гръцки съюзници. Тукидид намеква, че именно при Храма на Ериче посланиците са взели атинската делегация на впечатляваща визита. Може би именно при Сегеста са показвали строящия се храм. Когато Атина е победена при Сиракуза 413 г. пр. Хр., Сегеста се е съюзила с Картаген. Гръцкият храм вече не е политически необходим. Строителството е спряно. Така е останало. Вятърните дни, когато въздухът минава през 36-те незавършени колони с определена скорост, хората чуват органоподобен звук. Местните го описват с точност, която не изглежда измислена.

409 г. пр. Хр.: Сегеста иска от Картаген

Освободена от атинската военна поддръжка, Сегеста се оказва сама срещу Селинунте. 409 г. пр. Хр. Картаген отговаря на поканата й: армия от около 100 000 или повече — числата в античните извори са ненадеждно огромни — под командата на Ханибал Магон пристига в Западна Сицилия. Резултатът е описан в статията за Селинунте: деветдневна обсада, 16 000 убити, градът разграбен до основи и оставен без жители. Никога повторно обитаван. Сегеста е спасена. Картаген е доволен. Новият съюзник е задължен. Задължеността към Картаген не е без цена: Сегеста е фактически в Картагенска сфера на влияние следващите сто и петдесет години. Когато Дионисий Сиракузки атакува Сегеста 397 г. пр. Хр., тя е спасена само от картагенска намеса. През 307 г. пр. Хр. Агатокъл Сиракузки превзема Сегеста. Избива масово жителите. Продава останалите в робство. Преименува града на Дикеополис — Градът на Справедливостта. Исторически усмивката е горчива: „Справедливостта" е наречена унищожената елимска столица. После Сегеста се е съвзела. Приела е Пир 276 г. пр. Хр. Преминала е към Рим 260 г. пр. Хр. по времето на Първата пуническа война.

Рим и привилегиите на роднините

Рим наградил Сегеста щедро за предаността й по времето на Пуническите войни. Тя е обявена за libera civitas — свободен град. Освободена от данъци. Защитена от военен грабеж. Обоснованието: Троянски произход. Ако Еней — легендарният прародител на Рим — е основал Сегеста при преминаването си, то сегестанци и римляни са роднини. Роднините не плащат данъци. Именно при Сегеста Рим изгражда монументалния театър, видим и до ден-днешен: 63 метра в диаметър, 20 реда седалки, ориентиран на север с поглед към Залива на Кастеламаре. Строен в елинистически стил в началото на II в. пр. Хр., той е в по-добро състояние от много атински театри. Театърът на Сегеста е активен: от 1995 г. в него се провеждат представления на Естио Театрале ди Сегеста — лятна програма с класически и съвременни спектакли. Актьори играят на античния театър над долините на западна Сицилия, с панорама, непроменена от 2200 години.

Ислямска джамия и Нормандски замък

На акропола на Монте Барбаро, в пространствата на елимския и после римски град, разкопките са разкрили нещо нечакано: ислямска джамия от XII в. Норманите са завладели Сицилия в XI в., но в района на Сегеста е останало мюсюлманско население, оцеляло след нормандското завоюване. Тези хора са строили джамия на хълма на изоставения античен град. Разкопките са открили и ислямски некропол. До джамията: нормандски замък от XI-XII в. Двете сгради стоят на метри едно от друго: мюсюлманска джамия и нормандска Christian крепост, в пространствата на елимски елинистически град от хилядолетие по-рано. Средновековната история на Сегеста свършва тихо: в края на XIII в. мюсюлманската общност изчезва от хълма. Хората заминават. Никой не знае накъде. Хълмът остава празен.

Изчезването: Без враг, без катастрофа

Античната Сегеста не е унищожена в бой. Не е разрушена от земетресение. Не е подпалена от победители. Тя е просто изоставена. Академичният консенсус смята, че елимите постепенно са се асимилирали в римско-сицилийско население в I-II в. след Хр. Границата между елим и римски провинциален гражданин е ставала все по-неясна. Елимският език — ако е оцелял след елинизацията — е изчезнал в някакъв момент между гръцкия и римския период. Хората са продължили да живеят на хълма, но идентичността им е разтворена. Последните упоменавания на Сегеста като функциониращ град са от I-II в. след Хр. После: мълчание в изворите. Мюсюлманите от XII в. са намерили хълма с руини, не с жители. Храмът е оцелял защото е изолиран: никой не е живял в него, никой не е имал нужда от камъка му, никой не е строил върху него. Варовикът е лесен за добив навсякъде наоколо. Самотният храм е бил оставен, защото е бил безполезен.

Гьоте на 20 април 1787 г.

Гьоте посещава Сегеста по пътя на своето „Италианско пътешествие". Датата е точна: 20 април 1787 г. В дневника си пише: „Местоположението на храма е забележително. Той стои на склон на хълма, заобиколен от ливади, а не на платото на самия хълм. Нищо не е построено наоколо, само природа. Колкото и странно да звучи, изглежда сякаш принадлежи на пейзажа. Хиляди диви цветя са покривали почвата. Пролетно наблюдение." Гьоте не влиза в храма. Гледа го от разстояние. После тръгва за Агридженто, за когото ще напише „никога в живота си не съм видял нищо по-красиво." За Сегеста пише по-малко. Но забелязва правилното нещо: не храмът, а пейзажът около него. Гай дьо Мопасан посещава Сегеста 1885 г. и пише: „Самотен, анимиращ целия пейзаж, правещ го жив и красив." Тъй точно описание на място, чиято красота не е в детайла, а в съотношението: сграда, стояща сама сред хълмове.

Какво е разкопано и какво не е

По-голямата чат на Сегеста не е разкопана. Видимото: храмът, театърът, части от портата, агората, булевтериона — залата за заседания — и частите от укрепленията. Скритото: цялата жилищна зона, пазарите, светилищата в самия град, некрополите. Разкопките, провеждани периодично от Университета на Палермо и чуждестранни екипи, разкриват бавно допълнително. Всяко ново изкопаване открива нови пластове. Любопитен факт, рядко описван в туристическите брошури: Монте Барбаро е изцяло необработваема земя. Не защото е защитена зона — тя е — а защото под повърхността навсякъде се намират строителни остатъци. Всеки опит за земеделие е кратко образователно пътешествие в ранноелинистическата или елимска керамика.