Вила Фиделия - където Умбрия посрещна една българска царска сватба!
Има места, които изглеждат като красива декорация, докато не разбереш какво са видели. Вила Фиделия, скрита сред кипариси, лимонови дръвчета и вековни лещаци в подножието на хълма при Спело, е точно такова място. Тук са се редили римски жреци, барокови благородници и един инженер, който е върнал блясъка на разпадащото се имение. А през октомври 1930 г. тук е седяла българската царска двойка.
Свещен хълм много преди вилата
Историята започва хилядолетия преди първия камък на вилата. На това място е имало светилище на древните умбри, което според изследователите е било свързано с обединението на умбрийските градове. Римляните го запазват и го развиват: по склона се появяват тераси, свързващи малки светилища, едното посветено на Юпитер, другото на Венера. През 333 г. император Константин издава рескрипт за Хиспелум, днешно Спело. С него градът получава право да организира сценични игри и гладиаторски представления. Мястото остава религиозен и обществен център в продължение на векове.
Бароковото имение
През XVI–XVII в. благородническото семейство Урбани от Спело строи тук вила за лятна почивка, извън градските стени. Използва основите на древното светилище и така една свещена земя става дом на аристокрацията. През 1722 г. вилата купува принцеса Тереза Грило Памфили, която обединява двата имота на Урбани. Купува и близката църква „Сан Феделе“ и оттам идва името: La Fidelia. През XIX в. вилата преминава към Грегорио Пиермарини, при когото се появяват вилата за почивка и впечатляващата градина. Днес тя е един от най-красивите барокови ансамбли в Умбрия: дълга над 150 метра градина с букс и цитрусови дървета в саксии, а над тях кипариси. По-късно имението минава през различни ръце. Някое време принадлежи на Отците соаски, които го ползват като лятна резиденция на семинаристи. В началото на XX в. го поема инженер Деcио Костанци, който го реставрира и му връща блясъка. Затова вилата се нарича и Вила Костанци.
25 октомври 1930 г.: денят, в който Умбрия стана европейска столица!
На 25 октомври 1930 г. малкият град Асизи е център на вниманието на Европа. Цар Борис III се жени за принцеса Джована Савойска, дъщеря на италианския крал Виктор Емануил III. Церемонията има два акта. Първо е гражданският брак, извършен от асизкия подеста Арналдо Фортини, по поръчение на краля и в присъствието на Бенито Мусолини. След това следва католическото венчание в базиликата на Свети Франциск. Изборът на мястото не е случаен: според източниците принцесата отдавна е дала обет на светеца, когото обича с цялото си сърце. Кортежът минава по улиците на Асизи. Начело крачат бащата на младоженеца, бившият цар Фердинанд, и кралица Елена. След тях са Виктор Емануил III и кралица София Гръцка. Присъстват цялото семейство на Савойската династия и други европейски благородници. След това гостите се отправят към Вила Фиделия. Там, сред кипарисите и подстриганите градини, се провежда пищният сватбен прием. Изборът на вилата не е случаен: според историците това е било един от най-престижните и най-красивите домове в областта. Именно тук младоженците са били гости и по време на сватбеното им пътуване. Запазени са и кадри от Архива на Института Луче с младоженците, заобиколени от роднини и гости пред вилата.
Защо тази сватба е важна за България?
Бракът на Борис III и Джована (в България я познаваме като Йоана) е нещо повече от романтична история. За младата българска монархия това е дипломатически жест към Рим и знак на признание сред европейските династии. Няколко дни по-късно, на 31 октомври 1930 г., двойката се венчава и по православен обичай в София, в катедралата „Александър Невски“. Така двата обреда са двете страни на един и същ съюз: католическа Италия и православна България. Йоана става царица на българите и остава нея до 1946 г. С нея са свързани и две от най-важните дати в българската история на XX век: раждането на принцеса Мария Луиза (1933) и на престолонаследника Симеон (1937). Симеон II по-късно се завръща в България и през 2001 г. печели изборите. Той е единственият бивш монарх в Европа, който става министър-председател на страната си. Така една сватба в Умбрия от 1930 г. има следствие чак през 2001 г. Борис III умира внезапно през август 1943 г. Царицата с децата напуска България след 1946 г. и се установява в изгнание, най-напред в Египет, а после в Португалия. Умира в Ещорил през 2000 г. В България името ѝ остава символ на достойнство и тиха сила.
Вила Фиделия днес
Днес комплексът е собственост на Провинция Перуджа и се намира сред около 60 000 кв. м парк и постройки. Тук са градината в италиански стил, лимонарията, малкият театър, къщата на градинаря, църквата „Сан Феделе“ и вековният лещак. На фона на всичко това стои внушителният силует на вилата. Стоите ли пред нея, ако знаете историята, ще ви е трудно да не си представите кортежа, който пристига през есента на 1930 г., и звука от звънчетата на Спело, разнасящ се към равнината. За нас, българите, Вила Фиделия е място, където историята на две страни се среща в една сватбена дата.