Палацо Векио е политическият символ на Флоренция! Дворецът е истинско съкровище от изкуство, история и впечатляващи гледки към червените покриви на Флоренция!
Палацо Векио - Кулата, от която са обесвали хора, и залата, в която Леонардо и Микеланджело са щели да се бият!
Историята на флорентинския дворец на властта, в чиято зала Леонардо и Микеланджело са получили поръчки за конкурентни фрески и нито един не е завършил, на тайната стаичка на Франческо Медичи и на тялото на Савонарола, изгорено на площада пред него....
Сградата на гнева
1293 г. Флоренция е уморена от аристократите. Новите Наредби за справедливостта, Ordinamenti di Giustizia, изключват знатните фамилии от управлението и дават властта на гилдиите и търговците. На следващата година започва строителството на нова сграда, която да е центърът на тази народна власт. Тя е проектирана от Арнолфо ди Камбио, същия архитект на Дуомото и Санта Кроче. Строена от 1299 до около 1314 г., тя е масивна, здрава и умишлено несходна с аристократичните кули на Средновековна Флоренция: тя не е кула за отбрана на един клан, а крепост на цялата република. Кулата, издигаща се на 94 метра, е умишлено по-висока от всяка частна кула в града. Посланието е ясно: Republica stoi над всеки един гражданин. Иронията, която флорентинците отбелязват веднага, е, че сградата е построена частично върху имота на фамилия Уберти, водещи гибелини, изгонени от града. Новата народна власт стои буквално върху земята на победените противници.
Името: Стар от кога?
Сградата се е казвала Палацо дела Синьория в продължение на столетия: дворецът на Синьорията, управителния съвет на Флорентинската република. После Медичите я напускат и се преместват в Палацо Пити. Когато дворецът остава без управляващи Медичи, флорентинците го нарекли Палацо Векио: Старият дворец, за разлика от Новия дворец отвъд реката. Той е и правителствен дворец, и музей, и до ден-днешен: кметството на Флоренция все още заема части от сградата. Можете да влезете в музея и да видите фрески и статуи, а на следващия ден кметски служители да заседават в съседната зала.
Залата на Петстотинте: Конкурсът на двамата гении
Залата дей Чинквеченто, Залата на петстотинте, е построена 1495 г. по заповед на Савонарола за заседанията на Великия съвет на Флорентинската република след прогонването на Медичите. Тя е огромна: 54 метра дълга, 23 метра широка, проектирана да побира петстотин граждани едновременно. 1503 г. правителството взема решение, останало в историята като едно от най-амбициозните художествени поръчки в историята: двете дълги стени на залата да бъдат покрити с монументални фрески, изобразяващи флорентински военни победи. Лявата стена е поръчана на Леонардо да Винчи. Дясната е поръчана на Микеланджело Буонароти. Двамата ще работят едновременно, в едно и също пространство, по конкурентни стенописи.
Никой не е завършил нито едно от двете произведения.
Леонардо е нарисувал картон и е започнал работа по Битката при Ангиари, изобразяваща флорентинска победа над миланците. Опитал е нова техника с восъчни пигменти, вдъхновена от Плиний Стари. Техниката не е работела: боите са се размивали. Леонардо е изоставил проекта и заминал за Милано. Микеланджело е нарисувал картон на Битката при Кашина, изобразяваща флорентински войници, изненадани от противника, докато се къпят в реката. Картонът е смятан от съвременниците за изключителен. После Микеланджело е получил поканата за Сикстинската капела от Юлий II и е заминал за Рим. Картоните са изгубени. Картонът на Микеланджело е бил толкова изучаван от художниците, нарязван и пренасян от Флоренция на Флоренция, докато накрая се е разпаднал. Вазари, преустроявайки залата за Козимо I, повишил тавана и покрил стените с нови фрески. Под фреските на Вазари може да се крие оригиналната работа на Леонардо: серия термографски изследвания от 2012 г. са открили кухина в стената, зад фреска на Вазари, с надпис CERCA TROVA, „Търси и ще намериш." Дали Вазари е оставил послание? Дали под фреската му лежи Леонардо? Изследванията са спрени поради риск за съществуващите фрески. Въпросът остава отворен.
Студиолото на Франческо: Алхимията в тайната стаичка
В ъгъла на Залата на Лилиите, почти невидима, е вратата, водеща към едно от най-необичайните пространства в Италия: Студиолото на Франческо I де Медичи. Франческо I е велик херцог на Тоскана от 1574 до 1587 г. и е персонаж, стоящ настрани от образа на типичния Медичи. Той не е особено интересуван от политика и е оставял управлението на съветниците. Интересуван е от алхимия, от природни феномени, от тайни на материята. Студиолото е неговата лаборатория и убежище: малка стаичка без прозорци, около 9 на 3 метра, пълна от пода до тавана с произведения на изкуството. Таванът е покрит с фрески от Бронзино. Стените са покрити с панели, скриващи шкафове за съхранение на природни образци, минерали, алхимически апарати и скъпоценности. Над и под шкафовете са наредени малки картини от всички водещи флорентински художници от края на XVI век. Тематиката е систематична: четирите елемента, природните царства, алхимическите процеси. Огънят е представен от сцени на ковачи и стъклодухачи. Водата е представена от сцени на рибари и водни богове. Програмата е разработена от хуманиста Винченцо Боргини. Студиолото е без прозорци умишлено: Франческо е искал изолация. Той е влизал тук сам и е затварял вратата. Никой друг не е бил поканен. Когато Медичите изоставят Палацо Векио в края на XVI век, студиолото е заключено и забравено. Открито е отново едва 1910 г., когато реставратори намират панелите, разпръснати из сградата, и ги наредждат обратно.
Обесеният архиепископ и прозорецът
Пацианската конспирация от 1478 г. е свързана пряко с Палацо Векио по кървав начин. След убийството на Джулиано де Медичи в катедралата и неуспешния атентат срещу Лоренцо, заговорниците са арестувани. Архиепископ Франческо Салвиати, един от главните организатори, е отведен в Палацо Векио. Лоренцо де Медичи нарежда публична демонстрация. Архиепископ Салвиати е обесен от прозорец на Палацо Векио в официалната си архиепископска одежда: лилава роба, катедрална шапка, пълно облекло. Тялото му виси пред погледите на флорентинците. Папа Сикст IV е вбесен. Той отлъчва Флоренция от Църквата. Лоренцо публикува документи, доказващи участието на папата в конспирацията. Кризата продължава с години. Прозорецът, от който е обесен архиепископът, е видим от площада. Не е маркиран с нищо. Туристите минават покрай него без да знаят.
Площадът: Театърът на историята
Пиаца дела Синьория пред двореца е може би най-наситеният с история площад в Италия. Тук Савонарола е организирал Кострите на суетите: огромни клади, на които флорентинците са горели огледала, книги, карти, произведения на изкуството. 1497 г., 1498 г. Дими над площада. После на 23 май 1498 г. на същото място Савонарола е обесен и изгорен. На точното място има малка плоча в паважа. Лесно се пропуска. Тук Карл V е влизал триумфално в Флоренция. Тук Козимо I е бил провъзгласен за велик херцог. Тук и до ден-днешен се провеждат политически митинги и демонстрации. Лоджата деи Ланци, отворената галерия в десния ъгъл на площада, е пълна с антични и ренесансови скулптури: „Персей" на Челини, „Изнасилването на сабинките" на Джамболоня, антични римски статуи. Те стоят под открито небе и всеки може да ги доближи на сантиметри. Копието на Давид пред входа на двореца е там от 1910 г. Оригиналът е в Академията. Копието обаче стои на точното място, на което Микеланджело е наредил статуята да бъде поставена след конкурса на комисията от 1504 г.
Апартаментите на Елеонора: Испанската херцогиня в тъмните стаи Когато Козимо I се премества в Палацо Векио с Елеонора ди Толедо и децата им, той поверява украсата на частните апартаменти на Джорджо Вазари. Апартаментите на Елеонора са на втория етаж и включват серия от стаи с фрески, украсени с алегории за Женските добродетели. Параклисът на Елеонора, малка частна капела вътре в апартаментите, е покрит с фрески на Бронзино: един от малкото запазени примери на неговата монументална религиозна живопис извън галерийния контекст. Елеонора не е харесвала Палацо Векио. Той е тъмен, тежък и флорентински по начин, несъвместим с испанския й вкус. Именно поради това тя купува Палацо Пити: по-просторен, по-светъл, с хълм за градини зад него. Когато Козимо се премества в Пити, Палацо Векио остава правителствена сграда без управляваща фамилия. Това е моментът, в който започва да се нарича „стар."
Картата на Вазари: Светът на Козимо
В Залата на Картите, Sala delle Carte geografiche, Козимо I е наредил да бъдат нарисувани 57 карти на целия познат свят от средата на XVI век: Европа, Африка, Азия, Америките след Колумб. Картите са нарисувани върху дървени панели, заемащи всички стени на залата. Те са изработени от Игнацио Данти, доминикански монах и картограф, работил за Козимо I. Те не са само декоративни: Козимо е използвал залата за стратегически разсъждения. Светът, нарисуван около него, е напомнял за мащаба на търговските и дипломатическите интереси на Тоскана. В центъра на залата стои голямо армиларно кълбо, представящо движенията на небесните тела. Козимо е бил интересуван от астрология и космография. Флорентинците са знаели, че земята е кръгла и какви са нейните приблизителни контури, докато по-голямата чат от Европа все още е мислела в средновековни термини.
Тайните пасажи
Палацо Векио е пълен с тайни пространства: пасажи в дебелината на стените, малки стаи, скрити зад панели, коридори без маркировка. Козимо I е наредил строителството на скрит пасаж от частните апартаменти до тайни изходи, позволяващи му да напуска сградата незабелязано. Аналогични пасажи е имало и в Палацо Медичи и в другите Медичейски имоти. Пространствата са тесни, тъмни и неукрасени. Те са функционални, не красиви. В тях е реална история без декорация.
Италия
