Санта Мария дел Фиоре

Санта Мария дел Фиоре: Куполът, който беше невъзможен

Флоренция, 1296 година. Градът решава да построи най-голямата катедрала в света. Планът е грандиозен, амбицията — безгранична, а парите — достатъчни. Строителството започва бодро под ръководството на Арнолфо ди Камбио. И след десетилетия работа архитектите се изправят пред един дребен, незначителен проблем: Как, в името на всичко свято, да се постави купол върху дупка с диаметър 43 метра?

Дупката - осмоъгълният барабан в центъра на катедралата — зее към небето като отворена уста. Никой не знае как да я затвори. Технологията не съществува. Дървените скелета, с които се строят всички куполи до момента, биха изисквали толкова дърво, колкото има в цяла Тоскана. И пак не е ясно дали ще издържат теглото. Катедралата стои с дупка в покрива над 100 години.

Брунелески и крадената идея

През 1418 г. Флорентинската гилдия на строителите обявява конкурс: „Кой може да ни построи купола?" Подават се десетки предложения. Повечето са абсурдни. Едно предизвиква истински интерес - на Филипо Брунелески, златар и часовникар без архитектурно образование. Брунелески предлага нещо революционно: купол без скеле, изграден с двойна черупка и тухли, наредени в херингбон модел, така че да се поддържат взаимно по време на строежа. Идеята е гениална. Комисията е скептична. Легендата разказва, че когато го питат да обясни как точно ще го направи, той отговаря с предизвикателство: „Кой от вас може да изправи яйце да стои само на масата?" Никой не успява. Брунелески взема яйцето, удря го леко о масата и го изправя — смачкания край го държи устойчиво. Когато съперниците му крещят, че и те биха могли да го направят така, той отговаря спокойно: „И вие бихте могли да построите купола, ако ви обясня как."

Получава поръчката - 16 години, 4 милиона тухли и една тайна!

Строителството на купола продължава от 1420 до 1436 г. — 16 години, през които Брунелески измисля нови машини за повдигане на материали (флорентинците са толкова впечатлени от тях, колкото от самия купол), нови видове тухли, нови техники.

Куполът има двойна черупка — вътрешна и външна, между които има пространство, в което се изкачват стъпала. Тухлите са наредени в спирала, която разпределя теглото навън, а не надолу — принцип, за чието пълно математическо обяснение са нужни компютри от XX век. Но Брунелески никога не разкрива напълно как го е направил. Записките му са непълни. Частите от системата, които не е трябвало конкурентите да видят, никога не са описани. Дори днес инженерите се спорят по някои детайли на конструкцията. Той е отнесъл тайната в гроба си буквално, защото е погребан в самата катедрала.

Кампанилето - Когато художникът умре наполовина!

До катедралата се издига камбанарията - Кампанилето на Джото. Великият Джото ди Бондоне получава поръчката за нея през 1334 г. и проектира нещо прекрасно: стройна кула, украсена с мраморни релефи в три цвята — бяло, зелено и розово. После умира. Едва на третия ред тухли. Наследниците му довършват кулата по неговите планове... повече или по-малко. Резултатът е забележителен, но ако се вгледате внимателно, горните нива са малко по-различни от долните. Историците до ден-днешен се карат дали Джото изобщо е имал планове за горната половина или наследниците му са импровизирали.

Мраморната фасада: 600 години на строителство

Катедралата има една от най-красивите мраморни фасади в света — бяло, зелено и розово каламайска. Прекрасна. Историческа. И... довършена едва 1887 година. Оригиналната готическа фасада е съборена още през 1587 г., защото е сметната за морално остаряла. После Флоренция се кара 300 години за нова. Провеждат се конкурси, проектите се отхвърлят, архитектите се обиждат, парите свършват. Когато накрая завършват фасадата в неоготически стил (по проект на Емилио де Фабрис), тя се оказва толкова различна от оригиналната средновековна замисъл, че историците до ден-днешен я критикуват. Туристите обаче я снимат безспирно.

Изненадата вътре - Часовникът, който върви назад!

Ако влезете в катедралата и вдигнете поглед към западната стена, ще видите нещо странно: огромен часовник с 24-часово циферблат, чиито стрелки се движат в обратна посока — от дясно наляво. Нарисуван от Паоло Учело през 1443 г., той следва средновековната hora italica — система, при която денят се брои от залез слънце. Часовникът е изключително точен за времето си и е един от малкото оцелели примери на тази система в света. Когато флорентинците преминават към обичайното отчитане на времето, часовникът... просто оставят такъв какъвто е. Защото е красив. Защото е историчен. И вероятно защото никой не е искал да обяснява на Паоло Учело защо рисуването му е грешно.

Пацианската конспирация - Убийство в катедралата!

26 април 1478 г. Неделна литургия в катедралата. В момента, в който свещеникът вдига гостията — знак за заговорниците — двама души се нахвърлят с ножове върху Лоренцо Великолепни Медичи и брат му Джулиано. Джулиано получава 19 наръгвания и умира на място. Лоренцо успява да се измъкне в сакристията, заключва вратата и оцелява. Заговорът - организиран от фамилията Пацани с тихото благословение на папата — се проваля. Отмъщението на Медичите е жестоко: десетки заговорници са обесени, включително архиепископ Салвиати, чийто труп виси от прозореца на Палацо дела Синьория. А Леонардо да Винчи - тогава млад художник в Милано, рисува детайлен портрет на един от обесените. Просто за протокола.

Куполът отвътре - Страшният съд!

Ако качите стъпалата до основата на купола и погледнете нагоре, ще видите огромна фреска на Страшния съд от Джорджо Вазари и Федерико Зукари - завършена 1579 г. Грешниците горят. Демоните мъчат. Всичко е нарисувано в тревожни детайли. Забавното е, че Вазари умира по средата на работата и Зукари трябва да довърши. Историците понякога се забавляват да спорят кое точно е рисувал всеки. Общото мнение е, че разликата в качеството е... забележима.