Баптистерия Сан Джовани

Баптистерията Сан Джовани - Вратите на Рая и конкурсът, променил историята на изкуството

Историята на осмоъгълната сграда, по-стара от Флоренция, в която Данте е кръстен — и на двамата мъже, които се борили за нейните врати

По-стара от самата Флоренция.....

Преди да съществува Флоренция като великий град на Медичите, Данте и Микеланджело - преди всичко това, е съществувала тя. Малката осмоъгълна сграда до катедралата, наречена Баптистерията на Сан Джовани. Флорентинците дълго са вярвали, че сградата е построена от римляните като храм на Марс и после преустроена в християнска църква. Те са я смятали за античен паметник с хилядолетна история и са се гордели с нея като с доказателство, че Флоренция наследява директно величието на Рим. Истината е малко по-скромна: Баптистерията е построена някъде между V и XI век. Не е римска. Но е забележително стара - вероятно една от най-старите сгради в Тоскана. И когато флорентинците я облицоват с бял и зелен мрамор от Прато в XII и XIII век, тя се превръща в нещо, което малко сгради са — едновременно древна и ослепително красива.

Данте е кръстен тук

Всеки флорентинец от Средновековието е кръстен в Баптистерията. Не в катедралата - в нея само се женели и се молели. Кръщението - встъпването в живота и в обществото, ставало тук, в осмоъгълния каменен съд в центъра. И сред всичките тези флорентинци, потопени в свещената вода, е бил и един Алигиери. Данте. Авторът на „Божествена комедия" — може би най-великото литературно произведение на Средновековието — е открил очи за вярата точно тук, в тази сграда. Той самият я споменава в „Рая" с нежност и копнеж. Изгнан от Флоренция, никога неможел да се върне, той мечтаел да бъде наградена с лавровия венец на поета именно в баптистерията, в която е кръстен. Никога не се е върнал. Умира в Равена, 1321 г.

Конкурсът от 1401 - Началото на Ренесанса!

1401 година. Флоренция е богата, амбициозна и силно конкурентна. Гилдията на търговците на тъкани — Arte di Calimala — решава да поръча нова двойна бронзова врата за северната страна на Баптистерията. Обявяват конкурс — може би най-известният художествен конкурс в историята. Условията са прости: всеки участник трябва да изработи бронзов релеф на сцената „Жертвоприношението на Исаак" в готическа рамка. Подават се седем кандидати. Двама достигат финала: Филипо Брунелески — същият, когото по-късно ще ни даде купола на Дуомото - и Лоренцо Гиберти, двадесетгодишен златар без голямо реноме. Комисията гледа двата релефа и... не може да реши. И двата са великолепни, но по различен начин. Брунелески е по-драматичен, по-готически. Гиберти е по-класически, по-гладък, по-„античен" на вид. В крайна сметка поръчват вратата на Гиберти. Брунелески — уязвен, амбициозен и не склонен да играе втора цигулка — заминава за Рим да учи архитектура. Там прекарва години, измервайки античните сгради и замисляйки си отмъщение с тухли и мрамор. Изходът от конкурса от 1401 г. директно ражда двамата гении на Ренесанса. Ако Гиберти беше загубил, нямаше да има „Врати на рая". Ако Брунелески беше спечелил — нямаше да отиде в Рим и вероятно нямаше да изобрети линейната перспектива и да построи купола. Поражението понякога е по-важно от победата.

Гиберти и двадесет и един годишната работа

Гиберти получава поръчката за северната врата и работи по нея от 1403 до 1424 г. - 21 години. Вратата е великолепна. Флоренция е доволна. После го молят да направи и третата врата - източната. И тук Гиберти надминава самия себе си. Той работи по нея от 1425 до 1452 г. — 27 години. Когато е завършена, тя представлява десет панела с библейски сцени, всяка изработена с такова майсторство на перспективата, пространството и анатомията, че изглеждат като прозорци към истинско тримерно пространство, а не като плоски релефи. Когато Микеланджело ги вижда, казва нещо, което остава в историята: тези врати са достойни да бъдат Вратите на Рая. Името залепва. И до ден-днешен вратата е известна като „Porta del Paradiso" - Вратите на Рая.

Малката тайна в ъгъла

Ако се вгледате внимателно в декорацията около десетте панела на Вратите на Рая, ще забележите редица малки глави, изваяни в бронз. Сред тях — две автопортрета. Едното е на самия Гиберти, другото — на сина му Витторио, който му помага по работата. Гиберти гледа навън от вратата, която е създал, с доволна усмивка. Едва ли би могла да е по-различна. Освен това е оставил и скрит подпис: на латиница, малко встрани, е изписал думите „Laurentii Cionis de Ghiberti mira arte fabricatum" - „Изработено с удивително майсторство от Лоренцо, син на Чоне де Гиберти."

Вътре в Баптистерията таванът е покрит с едни от най-зашеметяващите средновековни мозайки в Западна Европа - над 1000 квадратни метра злато, стъкло и камък, наредени в образи на Страшния съд, ангели, пророци и сцени от живота на Свети Йоан Кръстител. Мозайките са дело на множество художници, работили от XIII до XIV век. Сред тях — вероятно — е и Чимабуе, учителят на Джото, един от бащите на италианската живопис. Централната фигура на Страшния съд е огромен Христос - над 8 метра висок. Вдясно от него праведниците влизат в Рая. Вляво - грешниците биват погълнати от устата на Сатана, изобразен като чудовище с три лица, което дъвче грешниците с всичките три уста едновременно. Данте, кръстен тук, вижда тази мозайка като дете. По-късно именно такъв Сатана - с три лица, дъвчещ грешници - се появява в дъното на „Ада" в „Божествена комедия". Съвпадение? Почти сигурно не.

Наводнението от 1966: Когато Раят потъна в кал!

Същото наводнение, което опустошава Понте Векио, нанася тежки щети и на Баптистерията. Водата достига почти два метра вътре в сградата. Калта покрива всичко. Но най-тежко пострадват Вратите на Рая: силното течение изтръгва три от десетте бронзови панела от рамката им и ги отнася. Намират ги на различни места по протежение на реката - смачкани, наранени, покрити с утайка. Реставрацията отнема десетилетия. Всеки панел е почистен, изправен и консолидиран на молекулярно ниво. Работата приключва едва в края на XX век. Вратите, които виждате днес на Баптистерията, са копия. Оригиналните панели са изложени в Музея на Дуомото - на метри от там, в климатизирана зала, далеч от флорентинските наводнения.

Осмоъгълникът: Числото между живота и смъртта

Защо Баптистерията е осмоъгълна? Не е случайно. В средновековното символно мислене числото седем е числото на земния живот (седем дни в седмицата), а числото осем е числото на Възкресението и вечния живот -  денят след Съботата, денят след края на времето. Кръщелните купели в средновековните баптистерии почти винаги имат осем страни — символ на прехода от смъртта към вечния живот чрез водата. Цялата сграда е построена в тази форма, за да бъде самата тя символ на кръщението. Флорентинците са влизали в осмоъгълния храм като родени в грях. Излизали са като членове на общността, приети в Църквата. И, ако вярваме на символиката - като хора, намерили пътя от седем към осем.....