Манастир Сан Марко Флоренция

Това е историята на доминиканския манастир, в чиито килии монах е рисувал фрески на молитва, в чиято библиотека Козимо Стари е четял под покрива на Микелоцо, и от чиято камбанария Савонарола е ръководил Флоренция, преди да бъде изгорен.....

Преди доминиканците

Сградата на Сан Марко е по-стара от доминиканците, пристигнали да живеят в нея. Построена е от силвестринските монаси в XIII век и е стояла в не особено добро състояние в продължение на десетилетия, когато Козимо де Медичи Стари решава, около 1437 г., да финансира пълното й реконструиране. Причините на Козимо не са само благочестиви. Доминиканците, поканени да заемат Сан Марко, са образован и влиятелен орден. Те ще привлекат интелектуалци и богослови. Ще дадат на Козимо достъп до мрежа от образовани хора из цяла Европа. И ще бъдат задължени на Медичите за щедростта. Архитектурата е поверена на Микелоцо, същия архитект на Палацо Медичи. Той проектира сдържан, функционален монастирски комплекс с два клостера, библиотека, трапезария, килии за монасите и зали за събрания. Едно от решенията на Козимо изненадва дори доминиканците: той поисква лична килия в монастира, достъпна само за него, в която да се оттегля за размисъл и молитва. Прецедент, при който светски покровител получава стая в монастира, е рядък. Козимо е Козимо и прецедентите се правят за него.

Фра Анджелико: Монахът, рисувал като молитва!

Когато доминиканците се установяват в Сан Марко, сред тях е монах, роден Гуидо ди Пиетро, покръстен Фра Джовани да Фиезоле, известен на историята под прозвището Фра Анджелико, „Ангелският брат." Фра Анджелико е художник на изключителна дарба. Той е обучен в традицията на интернационалния готически стил, но е преминал и под влиянието на Масачо и новата перспективна живопис. Резултатът е нещо хибридно и уникално: пространство и перспектива от Ренесанса, нежност и духовна яснота от Средновековието. Козимо го натоварва с украсата на монастира: фрески в трапезарията, в залите, и в нещо без прецедент в историята на монастирското изкуство: по малка фреска в килията на всеки монах. Сан Марко има четиридесет и четири монашески килии. Фра Анджелико и неговите помощници изписват по-голямата част от тях с фрески, работейки от около 1438 до 1445 г. Темите са от Страстите Христови и Живота на Дева Мария.

Четиридесет и четири врати!

Представете си следното: вие сте монах в Сан Марко около 1445 г. Сутринта се будите в малката си килия. На стената пред вас, на ниска фреска, е изобразена сцена от Страстите. Христос в Гетсимания. Разпятие. Възкресение. Всяка килия е различна. Вашата стена е вашата медитация. Фра Анджелико е разбирал, че фреската в монашеска килия не е декорация. Тя е инструмент за молитва. Тя трябва да помага на монаха да влезе в медитативно състояние, да съсредоточи ума, да отвори сърцето. Затова фреските в Сан Марко са различни по стил от повечето произведения на Фра Анджелико: по-прости, по-директни, с по-малко декоративни елементи. Те не са направени да се разглеждат. Направени са да се изживеят в тишина. Когато влезете в монастира днес и обходите килиите, ще забележите нещо: всяка врата е малка, всяка стая е тясна, всяка фреска е на нивото на очите. Мащабът е личен. Огромни произведения на изкуството в малки стаи, за един зрител.

„Благовещението" на стълбищата!

Но най-известната фреска в Сан Марко не е в килия. Тя е на стената в горната площадка на стълбищата, водещо към монашеския етаж. „Благовещението" на Фра Анджелико е рисувано около 1440-1441 г. Архангел Гавриил се е приклекнал пред Мария, която го посреща с наведена глава и кръстосани ръце. Двете фигури са под лека ренесансова аркада. Зад тях е прост пейзаж. Всеки монах, изкачвал стълбищата, е виждал тази фреска всеки ден. Поставена там умишлено, за да напомня на влизащия в монашеския етаж за духа, с който трябва да влиза. Днес „Благовещението" е може би най-снимканата фреска в Сан Марко. Туристите се наредват на стълбищата. Монасите са изчезнали.

Козимо в килията си!

Козимо де Медичи Стари е имал две килии в монастира: по-голяма, приемна, и по-малка, лична. Запазена е само по-голямата, в северното крило. В нея Фра Анджелико е нарисувал „Поклонение на влъхвите", специално за Козимо. Сцената е рисувана с нетипична наситеност на цветовете и детайлите спрямо монашеските килии: Козимо е платил повече и е очаквал повече. Медичите са имали специална привързаност към образа на Влъхвите: богати, мъдри, пътуващи от Изток да се поклонят на Христос. Идентификацията е очевидна. Когато Козимо е идвал в Сан Марко да се оттегля, той е влизал в тази килия, затварял вратата и е бил сам с фреската. Банкерът, ръководил Флоренция без официална титла, е имал нужда от тишина.

Библиотеката на Микелоцо: Първата публична библиотека в Европа!

В северното крило на монастира, достъпна по стълбище от клостера, Микелоцо проектира нещо, нямащо прецедент в Европа: зала, предназначена за публична библиотека. Козимо де Медичи финансира не само строителството, но и самите ръкописи: той наема скрипторите да копират текстове и ги дарява на библиотеката. Ръководен от своя хуманист приятел Никола Николи, той набира около двеста ръкописа, включително гръцки и латински текстове, събирани от Николи с десетилетия. Библиотеката на Сан Марко е отворена не само за монасите, но и за всеки образован флорентинец, поискал достъп. Книгите са наредени на пулт и са оковани с верига, за да не могат да бъдат изнасяни, но са достъпни за четене на място. Залата на Микелоцо е дълга, стройна, с три кораба, разделени от стройни колони и белени сводове. Светлина влиза от прозорците на две стени. Пространството е спокойно, чисто и предразполагащо към четене. Тя е сред най-ранните оцелели ренесансови библиотечни зали в Европа и е прецедент за всички библиотеки, строени след нея.

Савонарола: Монахът, управлявал Флоренция с пламък!

Сан Марко е неделимо свързан с фигурата на Джироламо Савонарола, доминикански монах, роден 1452 г. в Ферара, пристигнал в Сан Марко 1490 г. по покана на самия Лоренцо Великолепни. Лоренцо е искал влиятелен богослов за монастира. Получил е нещо, излязло от контрол. Савонарола е пламенен проповедник с апокалиптични видения. В серия от проповеди в катедралата той предсказва нашествие на чужда сила, наказание за греховете на Флоренция, край на Медичите. 1494 г. Карл VIII Французки нахлува в Италия. Медичите са изгонени. Савонарола изглежда пророк. Следват четири години, в които Савонарола фактически управлява Флоренция: организира „Костри на суетите", на които се изгарят огледала, карти, книги, произведения на изкуството и всичко свързано с „суетата." Ботичели, ужасен или убеден, лично хвърля някои от собствените си картини в огъня. Сан Марко е нервният център на тази теократична Флоренция.

Обсадата на манастира

1498 г. Флоренция се обръща срещу Савонарола. Папа Александър VI го е отлъчил от Църквата. Гражданите, уморени от строгостта и от войните, организират въстание. На 8 април 1498 г. тълпа обгражда Сан Марко. Савонарола е вътре с вярна група монаси и последователи. Те се защитават с оръжие. Монасите хвърлят камъни от покрива. Последователите стрелят от прозорците. Боят продължава с часове. В крайна сметка тълпата пробива вратата. Савонарола е арестуван в библиотеката на Микелоцо, същата зала, в която Козимо е четял ръкописи. Ирониите на Сан Марко са безкрайни.

Изгарянето на Пиаца дела Синьория

Савонарола е разпитван, изтезаван и осъден за ерес и за разкол. На 23 май 1498 г. той и двама от приближените му са обесени на Пиаца дела Синьория и телата им са изгорени. Пепелта е хвърлена в Арно. На точното място на екзекуцията днес има малка мраморна плоча в паважа на площада, отбелязваща събитието. Малко туристи я забелязват, тъй като тя е почти на нивото на земята и не е особено маркирана. Савонарола е бил отлъчен, осъден и изгорен. Но в Сан Марко портретът му все още виси. В самите зали на монастира, в който е живял.

Фра Бартоломео и тихото продължение

След Савонарола Сан Марко е продължен от друг монах-художник: Фра Бартоломео, роден Баччо дела Порта, един от водещите художници на Високия Ренесанс. Фра Бартоломео е бил последовател на Савонарола и след неговата смърт е прекарал четири години, без да рисува изобщо. После се е върнал към четките и е станал един от най-уважаваните художници на Флоренция, приятел на Рафаел и влияние върху по-младите художници. В Сан Марко има значителна колекция от негови произведения. Те се намират в сенките на Фра Анджелико и са рядко обсъждани, но заслужават внимание.

Килията на Савонарола

В манастира е запазена и килията на Савонарола: малка стая, идентична с монашеските, с малка фреска и реликви от живота му: разпятие, пейка, прости вещи. Тя се посещава от поклонници и до ден-днешен. Кампанията за беатификацията на Савонарола се появява периодично в различни части на Католическата църква. Монахът, изгорен като еретик и измамник, продължава да е предмет на почит в самата сграда, в която е живял.