Базилика Сантисима Анунциата

Историята на служилата 700 години флорентинска базилика, на иконата, нарисувана от ангел, на восъчните кукли на реални хора, висящи от тавана, и на площада, проектиран от Брунелески като перфектното пространство

Седемстотин години молитва на едно място

Сервитите, монашески орден, основан от седем флорентински търговци на хълма Монте Сенарио в 1233 г., получават земя в североизточния край на Флоренция около 1250 г. Те строят малка параклисна сграда и я посвещават на Дева Мария. В продължение на векове базиликата расте: разширения, ремонти, добавени параклиси, пренаредени интериори. Различни Медичи финансират различни части. Микелоцо преустройва основния кораб средата на XV век. Леон Батиста Алберти проектира ротондата в задната зона. Но нещото, правещо Сантисима Анунциата истински особена сред флорентинските базилики, не е архитектурата. То е иконата. И всичко, случило се около нея.

Иконата, нарисувана от ангел

В основата на всичко в Сантисима Анунциата е легенда, разказвана с векове и вярвана от милиони поклонници. Около 1252 г. монах на име Брат Бартоломео получава поръчка да нарисува Благовещение за малкия параклис на базиликата. Той рисува фона, рисува ангела Гавриил. Когато трябва да пристъпи към лицето на Дева Мария, той се колебае: как може смъртен ръце да изобразят достатъчно съвършено лицето на Богородица? Той пада в молитва. Заспива. Когато се събужда, фреската е завършена. Лицето на Мария е нарисувано от ангел. Легендата е записана от различни източници от XIV и XV век. Никой не я е оспорил открито, защото оспорването на ангелска намеса в религиозен контекст е теологически и социално опасна позиция. Иконата бързо добива репутация на чудотворна. Към края на XIV век поклонниците идват от цяла Тоскана. Към XV век от цяла Италия. Иконата е покрита с дарения: злато, сребро, скъпоценни камъни. Около нея е построен специален параклис с посребрен таван. Иконата е там и до ден-днешен. Покрита с дарения, осветена от свещи, заобиколена от молещи се.

Восъчните кукли: Флоренция в восък

Традицията, от която е известна Сантисима Анунциата може би повече от всичко друго, е свещена практика, документирана от XIV до XVIII век и описана от множество изумени посетители: обетни восъчни фигури. Когато флорентинец е оцелявал от болест, катастрофа или опасност и е вярвал, че Мадоната на Анунциата го е спасила, той е пращал в базиликата восъчна кукла, направена по собството му подобие: в реален размер, с реалните му дрехи, с реалното му лице, моделирано от восък. Фигурите са окачвани от таваните и стените на базиликата. Към XV-XVI век те са стотици. Посетителите описват стотици восъчни хора, висящи от тавана, гледащи надолу с восъчни лица, облечени в реални дрехи. Лоренцо Великолепни е пратил три свои восъчни фигури след оцеляването от Пацианската конспирация. Те са висели от тавана на Сантисима Анунциата с неговото лице, облечени в дрехите, носени по деня на атентата. Леонардо да Винчи описва практиката с интерес в своите бележници и обсъжда как художниците могат да учат от реализма на восъчните маски. Пожарът от 1786 г. унищожава по-голямата чат от фигурите. Останалите са изгубени след това. Традицията угасва в края на XVIII век. От тях са оцелели само описания.

Булчинската традиция: Сватбените букети

Сантисима Анунциата е свързана с флорентинска традиция, продължаваща и до ден-днешен: булките посещават базиликата в сутринта на сватбения си ден и оставят букетите си пред иконата на Мадоната. Традицията е стара, вероятно от XV-XVI век, и е дала на Мадоната на Анунциата репутацията на закрилница на брака и майчинството. Жени, търсещи бременност, са идвали да се молят тук. Бременни жени са идвали да търсят закрила при раждането. Всяка флорентинска сутрин на ден на сватба можете да видите булка, влизаща в базиликата преди официалната церемония, с букет в ръка и с поглед, насочен към иконата. Секуларна Флоренция от XXI век продължава традицията от XIII-XIV век. Непрекъснатостта е едновременно трогателна и флорентинска.

Атриумът на фреските: Цялото Благовещение в един вход

Преди да влезете в самата базилика, минавате през Атриума, наречен Кьостро деи Воти: покрита аркадна галерия, чиито стени са покрити с фрески от началото на XVI век. Атриумът е украсен от група художници, включително Андреа дел Сарто, Джакопо Понтормо, Розо Фиорентино и Франческо Франча. Те работят в различни години, поръчани от различни клиенти, и рисуват сцени от живота на Дева Мария и на основателите на ордена. Резултатът е нещо необичайно: колекция от произведения на изкуството от различни ръце, различни стилове и различни качества, но все в едно пространство. Андреа дел Сарто, най-добрият от групата, е автор на „Раждането на Дева Мария" и „Поклонението на влъхвите", смятани сред върховите му постижения. Понтормо, ученик на Дел Сарто, е рисувал в атриума и разграничението между техните стилове е видимо дори без художествено образование: Дел Сарто е класически, уравновесен, убедително пространствен. Понтормо е тревожен, леко дисхармоничен, предвещаващ маниеризма, който ще доминира следващото поколение. Атриумът е безплатен за влизане. Повечето туристи го минават набързо по пътя към базиликата. Заслужава повече.

Андреа дел Сарто: Художникът без грешки

Андреа дел Сарто е толкова свързан със Сантисима Анунциата, че тя е неговата неформална „домашна" базилика. Той рисува тук многократно в различни периоди от живота си. Съвременниците го нарекли „pittore senza errori", художникът без грешки. Рисуването му е технически безупречно: перфектни пропорции, убедително пространство, наситени и хармонични цветове. Той е перфектният Ренесансов художник в техническия смисъл. И все пак той е по-малко известен от Леонардо, Микеланджело и Рафаел. Историците на изкуството понякога обсъждат защо: може би защото „без грешки" е различно от „гений". Леонардо и Микеланджело са правели грешки, защото са опитвали невъзможното. Дел Сарто е правил перфектно постижимото. Андреа умира 1531 г., вероятно от чума. Погребан е в Сантисима Анунциата, под пода на атриума.

Площадът: Брунелески и перфектното пространство

Излизате от базиликата и се озовавате на Пиаца дела Сантисима Анунциата, един от малкото ренесансови площади в Италия, запазени в почти оригиналния си вид. Площадът е оформен от три сгради с аркади, които му дават усещане за затвореност и хармония рядко срещано в градска среда. Вляво е Лоджата на Оспедале дели Инокенти, Болницата на Невинните, проектирана от Брунелески около 1419-1427 г. Вдясно е симетричната Лоджа на Братството на Сервитите, построена столетие по-късно нарочно да отговори на Брунелески. В центъра е фасадата на базиликата. Брунелески е проектирал Лоджата на Оспедале Инокенти с пропорции, базирани на квадрат: разстоянието между колоните е равно на дълбочината на аркадата и на нейната височина. Всичко е в математическо равновесие. Когато строят симетричната лоджа от другата страна столетие по-късно, архитектите копират пропорциите на Брунелески точно. Те имитират нещо, несъществувало преди Брунелески: ренесансовата модулна аркадна система. Площадът е резултатът: перфектно симетрично пространство с паметник в центъра и аркади от двете страни.

Оспедале Инокенти: Първото сиропиталище в Европа

Лоджата на Брунелески не е просто архитектурна декорация. Тя е фасадата на Оспедале дели Инокенти, основан 1419 г. и открит 1444 г. като едно от първите специализирани сиропиталища в Европа. В него са намирали дом изоставени деца от Флоренция и региона. Финансиран от Гилдията на коприноткачите, той е функционирал с векове, приемайки хиляди деца. В стената на Оспедале, в ляво на аркадата, има малък кръгъл отвор с въртяща маса: rotaie, „колелото." Майки, неможещи да задържат детето си, са слагали бебето на масата, завъртали са я и са оставяли детето анонимно в ръцете на болницата. Колелото е действало от 1445 до 1875 г.: четиристотин и тридесет години анонимни изоставяния. Броят на децата, преминали оттук, се изчислява на десетки хиляди. Самата сграда е сега музей и отворена за посетители. В нея има колекция от произведения на изкуството, включително „Поклонение на влъхвите" на Гирландайо и тондото на Лука дела Робиа, украсявало фасадата.

Ротондата на Алберти: Незавършената мечта

В задната зона на базиликата, зад олтара, Леон Батиста Алберти проектира ротонда около 1470 г., вдъхновена от Пантеона в Рим. Медичите я финансират. Строителството е труден и дълъг процес. Алберти умира преди завършването й. Наследниците му продължават по плановете. Ротондата е завършена, но никога напълно в духа на оригиналния замисъл: купол, по-нисък от планирания, детайли, опростени поради разходи. Историците на архитектурата спорят дали ротондата е успех или компромис. Тя е извън стандартния туристически маршрут в базиликата и рядко се посещава. Ако я намерите и влезете, ще видите необичайно октогонално пространство, различно от всичко останало в базиликата. Алберти е искал нещо грандиозно. Получил е нещо по-скромно. Типично флорентинска съдба за архитектурни амбиции.

Гробищата под пода и над него

Сантисима Анунциата е погребвала флорентинци от XIII до XIX век. Под пода са положени стотици: членове на сервитанския орден, флорентински благородници, художници. Андреа дел Сарто е под пода на атриума. Беноцо Гоцоли, художникът на Капелата на Влъхвите в Палацо Медичи, е погребан тук. Джовани Батиста Фосканини, архитектът, работил по множество флорентински сгради в XVIII век, също. По стените на базиликата са окачени епитафии и паметни плочи на починали, чиито тела са другаде. Стените разказват имена, дати, и понякога кратка биография в латиница. Четенето на стените в Сантисима Анунциата е четене на флорентинска история в миниатюр.