Тоди

Представете си град, издигнат толкова високо над долината, че от векове се смята за най-сигурното място в цяла Умбрия. Град, чийто герб носи орел, защото легендата разказва, че именно орел е посочил мястото за неговото основаване. Град, толкова добре балансиран между история и модерност, че в един момент американски учен го обявява за модел на идеалния град на бъдещето. Това е Тоди.

Разположен високо над долината на река Тибър, градът е запазил необичайно цялостен исторически облик. Под днешните улици се срещат следите на древните умбри, етруските и римляните, а над тях се наслагва средновековният град – с дворци, църкви, площади и крепостни стени. Три концентрични пояса от стени и днес показват как Тоди постепенно е нараствал от античността до Средновековието.

Но най-интересното започва, когато стигнем до Piazza del Popolo.

Това не е просто красив италиански площад. През Средновековието тук е бил концентриран практически целият обществен живот на града. От едната страна са сградите на гражданската власт – Palazzo del Popolo, един от най-старите общински дворци в Италия, и Palazzo del Capitano del Popolo. Срещу тях се издига катедралата, а до нея – епископският дворец и Palazzo dei Priori. В няколко десетки метра пространство Тоди е събрал политическата и религиозната си власт. Над площада се издига катедралата „Санта Мария Анунциата“, започната през XII век и разширявана през следващите столетия. До нея води широко стълбище, а вътре се откроява голямата композиция „Страшният съд“ на Ферау Фенцони. Само няколко минути пеша ни отвеждат до църквата „Сан Фортунато“. Тя е един от най-хубавите примери за умбрийската готика и има една особена причина да бъде запомнена: в криптата ѝ се намира гробът на човек, който превръща Тоди в част от историята на италианската литература.

Това е Джакопоне да Тоди.

Роден тук през 1230 г., Джакопоне е бил юрист, преди да стане францискански монах и поет. Неговите религиозни стихове го превръщат в една от най-значимите литературни фигури на XIII век. Той е автор и на прочутата „Stabat Mater“, макар авторството на текста да е предмет на научен спор. И тогава Тоди показва още една своя страна. Излизайки извън средновековното ядро, пред градските стени се появява Santa Maria della Consolazione – огромен ренесансов храм с централна композиция, който изглежда почти като архитектурен контрапункт на средновековния Тоди. Строителството започва през 1508 г., а проектът традиционно се свързва с Донато Браманте, макар авторството да не е категорично установено. Работата продължава повече от век и храмът е завършен през 1617 г. Тази среща между Средновековието и Ренесанса е може би най-характерната черта на Тоди.

Има и още нещо, което прави града интересен за пътешественика. Тоди не е музей, застинал около няколко паметника. Между дворците и църквите продължава нормалният живот на малък италиански град – кафенета, работилници, галерии, малки площади и улици, които постоянно променят перспективата към околните хълмове.

А ако се изкачите до най-високата част на града, при Piazzale IV Novembre, ще получите и отговора защо точно тук е било избрано мястото за Тоди. От останките на старата крепост се разкрива широка гледка към долината на Тибър и умбрийската провинция.

Градът, който Америка обяви за модел на бъдещето

През 90-те години на XX век Тоди преживява неочакван момент на международна слава. Ричард Ливайн, професор по архитектура в Университета на Кентъки, избира именно това малко градче за модел на „устойчивия град на бъдещето“ заради разумния му мащаб и способността му да се преоткрива през вековете. Италианската преса подхваща новината с ентусиазъм и скоро Тоди започва да се нарича „най-подходящото място за живеене на света“ – етикет, който градчето носи гордо и до днес, макар изследването никога да не е било официална класация. Не е случайно и че Тоди е сред основателите на движението Cittaslow, обединяващо градове, които съзнателно избират да живеят в по-бавен, по-човешки ритъм.