Южен Тирол

Южен Тирол - регионът, който не се побира в една държава!

ИталияИталия

Южен Тирол

В кафене в Болцано ще ви поздравят на немски, сметката ще дойде на италиански, а на час път навътре, във Вал Гардена, ще чуете хора да говорят на трети език, който е наследник на латинския от римските провинции. Всичко това се случва на около 7 400 км² и с приблизително 535 000 жители. Южен Тирол е най-северната провинция на Италия и един от най-добре запазените примери за това как в Европа се съчетават няколко култури на едно място.

Една провинция, три езика

Около 70% от жителите говорят немски, около 26% италиански и около 4% ладински. Затова почти всяко място има две или три имена: Бресаноне е Brixen, Мерано е Meran, а Ортизеи е Sankt Ulrich и Urtijëi. Италианското име на региона, Alto Adige („Горна Ада"), е изобретение от времето на Наполеон, докато немското, Südtirol, подчертава връзката с историческия Тирол.

Ладинският е запазил романски корени от римско време и се използва главно във Вал Гардена и Алта Бадия. Има собствени училища, медии и литература. Държавните служители са длъжни да владеят и немски, и италиански, затова в администрацията двуезичието е реалност, а не лозунг.

Как Тирол се оказва разделен

Дълго време областта е част от графство Тирол и от Хабсбургската монархия. През 1809 г. кръчмарят Андреас Хофер води въстание на тирolците срещу баварско-френското управление и е разстрелян в Мантуа през 1810 г. Днес той е национален герой за тирolците.

След Първата световна война Договорът от Сен Жермен (1919) присъединява южната част към Италия, а границата минава по прохода Бренер. При фашисткия режим немският е ограничен в училищата и администрацията, а имената на места и хора са италианизирани. През 1939 г. Хитлер и Мусолини сключват споразумение, по което германоезичните трябвало да изберат между преместване в Райха и оставане с ограничени права. Огромното мнозинство гласува за заминаване, макар че реално напускат около 75 000 души.

След войната споразумението Груберт-Де Гаспери (1946) гарантира правата на германоезичното малцинство. Напрежението обаче продължава и през 60-те години достига до серия от взривове и преговори в ООН. Решението идва с Втория статут за автономия от 1972 г., който прехвърля голяма част от правомощията на провинцията. Днес тя запазва около 90% от събраните данъци и управлява сама образованието, културата и туризма. През 1992 г. Италия и Австрия официално обявяват, че спорът е уреден. Затова Южен Тирол често се дава за пример на успешно решение на малцинствен въпрос.

Доломитите някога са били риф

Скалите на Доломитите са корали и водорасли, натрупвани преди около 250 милиона години в топло плитко море. Минералът доломит е кръстен на френския геолог Дьодат дьо Доломийо, който го описва през 1791 г. Заради светлия цвят на скалата и необичайните форми на върховете Доломитите са вписани в списъка на ЮНЕСКО през 2009 г.

Явлението енрозадира (enrosadira) описва как на изгрев и залез скалите стават розови, оранжеви и червени. Ладинската легенда го обяснява с крал Лаурин, който прокълнал градината си от рози така, че нито денем, нито нощем никой да не я вижда. Забравил обаче здрача, и затова планината пламва в този час.

Доломитите са и бивше бойно поле. През 1915–1918 г. австроунгарската и италианската армия воюват тук на височини над 2000 м, като копаят тунели в леда и скалите. Много от стръмните „виа ферати", по които днес ходят алпинисти с осигуровка, са прокарани именно като военни пътеки.

Йоци: човекът от леда

През септември 1991 г. двама немски туристи, Хелмут и Ерика Симон, откриват тяло в ледник на около 3200 м в Етцталските Алпи. Първоначално го вземат за съвременен алпинист. Оказва се, че тялото е на мъж, умрял преди около 5300 години, запазен от леда. Точното измерване на границата показва, че мястото е на около 90 метра вътре в италианска територия, затова тялото е настанено в Болцано.

Изследванията му са преобърнали представите за медната епоха. Йоци е носил медна брадва и дрехи от кожа на няколко вида животни, имал е 61 татуировки, а в рамото му е открит връх на стрела. Учените допускат, че е починал от кръвоизлив след рана. Музеят в Болцано показва неговото тяло и всичко, намерено при него.

Градовете

Болцано (Bolzano/Bozen) е оживен град с около 100 000 жители в долина, заобиколена от скали. Центърът е около площад „Валтер", който носи името на средновековния поет Валтер фон дер Фогелвайде, и Виа дей Портичи с аркадите от средновековието. В околностите е замъкът Ронколо с едни от най-добре запазените светски стенописи от XIV век, а в музея Museion се показва съвременно изкуство.

Мерано (Merano/Meran) е изградено като курортен град през XIX век. Мекият климат и защитеното положение привличат Австрийската аристокрация, а през зимата на 1870 г. тук отсяда императрица Елизабет (Сиси). През 1920 г. в града се лекува от туберкулоза Франц Кафка. Днес градът е известен с алеите си, термалния комплекс и ботаническите градини на замъка Траутмансдорф. Над него е селището Тироло с замъка Тироло (Schloss Tirol), който е дал името си на цялата област.

Бресаноне (Bressanone/Brixen) е най-старият град в Южен Тирол, спомената за първи път през 901 г., и дълго време е седалище на княжески епископи. Хофбург, бившата им резиденция, и катедралата са запазени и до днес. Недалеч е абатството Новачела, основано през 1142 г., което и сега произвежда вино.

Брунико (Brunico/Bruneck) е главният град на Вал Пустерия, с оживена улица и замък, в който е едно от музейните звена на Райнхолд Меснер. Киуза (Chiusa/Klausen) е малко градче, в което в края на XIX век се заселват художници. Випитено (Sterzing) е известно с Кулата на дванайсетте на главната улица, а Гларенца (Glurns) е град с крепостни стени от XVI век, който е сред най-малките в Италия.

Меснер и планинската култура

Райнхолд Меснер е роден в долината Вилнос (Funes) и е сред най-известните алпинисти в света. През 1978 г. заедно с Петер Хабелер изкачва Еверест без кислород, а през 1986 г. става първият, изкачил всичките 14 осемхилядници. Днес Messner Mountain Museum има шест обекта, включително замъка Юваль във Вал Веноста, където Меснер живее през лятото, музея в Болцано и модерния музей на Кронплац, проектиран от Заха Хадид.

Планинската култура в региона не е само спортна. Във Вилнос малката църква Сан Джовани ин Рануи с фона на Одле е може би най-фотографираният кадър на Южен Тирол. Така познатата снимка не е нито случайна, нито измислена: на ръба на селото наистина има такъв ъгъл.

Върховете и местата, които си струва да се видят

Вал Гардена

Ортизеи (Ortisei / Urtijëi): най-голямото селище в долината, на около 1240 м. Пешеходният център е известен с дърворезбата, която се практикува тук от векове.

Сечеда (Seceda, 2519 м): ръбът на масива Одле, където зелените ливади внезапно свършват в отвесни скали. Достига се с два последователни лифта през Фурнес.

Ресиеза (Resciesa): панорамна височина над Ортизеи с лифт, откъдето се виждат Сасолунго и Шлерн.

Селва ди Вал Гардена (Selva / Sëlva): второто голямо селище в долината, начало на маршрута към планинските пасища.

Дантерчепиес (Dantercëpies, около 2300 м): високо плато със завършек на лифта и панорама към масива Села.

Пасо Гардена (Passo Gardena, 2121 м): проход между Вал Гардена и Алта Бадия, част от кръга Sella Ronda. Достига се и пеша от Дантерчепиес, за около час.

Алпе ди Сиузи и околностите

Лаго ди Кареца (Karersee): езеро на около 1500 м под масива Латемар, с цвят, който се променя от изумруден до тъмносин. Според легендата вещица го е оцветила с парчета от дъга.

Алпе ди Сиузи (Seiser Alm): най-голямото високопланинско пасище в Европа. Качва се с лифт от Сиузи ало Шилиар до Компач, а фонът са масивите Шлерн и Сасолунго.

Кастелрото (Kastelruth): селище с централен площад, доминиран от висока барокова камбанария.

Болцано и платото Ренон

Болцано (Bolzano/Bozen): столицата на региона. Включва площад „Валтер", катедралата с цветен керемиден покрив, аркадите на Виа дей Портичи и Археологическия музей с Йоци.

Ренон (Ritten): плато над Болцано, до което води кабинков лифт за около 12 минути. По него минава историческа теснолинейка между селищата.

Земните пирамиди на Ренон: глинени стълбове с каменни „шапки", оформени от ерозията.

Мерано и околностите

Мерано (Merano/Meran): курортен град с палми, алеи и мек климат. Центърът включва аркади и катедралата „Св. Николай".

Тироло (Tirol) и замъкът Тироло (Schloss Tirol): селището над Мерано, дало името на цялата област, с замък, свързан с графовете на Тирол.

Терлано (Terlan): винен район край Болцано, известен с бели вина като Пино Бианко и Совиньон.

Вале ди Фунес, Бресаноне и Киуза

Вале ди Фунес (Villnöss): долина с разпръснати ферми пред силуета на Одле, родното място на Райнхолд Меснер.

Санта Мадалена (Santa Maddalena): селце във Вале ди Фунес, познато от пощенските картички на региона.

Сан Джовани ин Рануи (San Giovanni in Ranui): малка барокова църква от XVIII век с планините Одле на заден план.

Бресаноне (Bressanone/Brixen): най-старият град в Южен Тирол, с катедрала, епископски дворец Хофбург и стар център.

Киуза (Chiusa/Klausen): малко средновековно градче в долината на Изарко, над което се издига манастирът Сабиона (Säben).

Кронплац и Брунико

Кронплац (Plan de Corones, 2275 м): панорамен връх, достъпен с лифт от Рисконе. Откритото било дава широк хоризонт към планините на Южен Тирол.

MMM Corones: музей на Райнхолд Меснер на върха, проектиран от архитекта Заха Хадид.

Брунико (Brunico/Bruneck): исторически град във Вал Пустерия, с главна улица на стария град и средновековни градски порти.

Тренто (в съседното Трентино)

Пиаца Дуомо: площад с катедралата „Сан Вигилио" и фонтана на Нептун.

Виа Беленцани: улица с богато изписани фасади.

Замъкът Буонконсильо (Castello del Buonconsiglio): в Торе дел'Акуила е „Цикълът на месеците", един от най-ценните паметници на международната готика.

Кухня и вино

Кухнята е смесица от алпийска и средиземноморска. Спек Алто Адидже е леко опушена сушена свинска шунка със защитено географско указание. Канедерли (Knödel) са кнедли от хляб със спек или сирене, а Schüttelbrot е тънък хрупкав ръжен хляб. През есента фермерите провеждат Törggelen: сервират ново вино, печени кестени и ястия от сезона.

Южен Тирол е и винарски регион. Сортът Гевюрцтраминер носи името на селището Трамин (Termeno), а белите вина като Пино Бианко и Совиньон от района на Терлано са сред най-ценените в Италия. Червените вина са основно Лаграйн, Пино Неро и Скиава. Долините са покрити и с ябълкови градини. Районът е един от най-големите непрекъснати масиви на ябълки в Европа, а през пролетта цъфтежът им променя цялата долина.

Кога и как

Лифтовете и високите пътеки са най-удобни от юни до септември. През април цъфтят ябълките, през октомври листата на лиственицата са златни, а през декември градовете се подготвят за коледни базари. Зимата е и сезон на ски: районът е част от Dolomiti Superski, една от най-големите ски зони в света. Най-практично е да се пристигне със самолет до Бергамо, Верона или Инсбрук и да се продължи с кола, а за дълбокото запознаване с региона са нужни поне 5–6 дни.

 
           
Плащане с карта
© Уеб Турс ЕООД Всички права запазени
  Дестинации
Почивки
Екскурзии
Увеселителни паркове
ФУТБОЛНИ МАЧОВЕ
СКИ ПОЧИВКИ
Нова Година
Круизи

Събития
Приключения
Екзотика
VIP Пътувания
Уикенди в Европа
Винен Туризъм
Спорт
Коледни базари
Подаръчен ваучер
Блог
Календар

Вход за клиенти

Вход за агенции

Търсене