Матера е рядко бижу на регион Базиликата, наричана "омагьосващото чудо на времето". Посещението на този лукански град е като преживяване на славното минало. Той прилича на малка и възхитителна сцена на Рождество Христово, поради което е известен и като „вторият Витлеем“, осигурявайки фон за филми като „Евангелието на Матей“ на Пиер Паоло Пазолини и „Страстите Христови“ на Мел Гибсън. Символът на града са неговите „Саси“ - пещери изкопани в скалите, в които са живели местните хора, докато не са били принудени да се установят в модерни жилища през 50-те години на миналия век. Пренебрегвани в продължение на много години, "сасите" от Матера влизат в списъка на световното наследство като пример за вековен начин на живот, който трябва да бъде запазен и предаден на потомствата.
Историята на Матера датира още от палеолитните селища, а първата неолитна керамика в Матера датира от около 7500 години пр. н. е. Построен върху укрепено праисторическо селище, градът вероятно има гръцки произход. По времето на Магна Греция, Матера споделя тясна връзка с колониите на южното крайбрежие, превръщайки се в търговски и транзитен маршрут през римско време. Той е бил домакин на ключови миграции на византийски и бенедиктински монаси, които са превърнали пещерите на огромната долина Гравина в скални църкви. След заселването на норманите в Италия, градът се радва на период на мир, последван от глад и земетресения. Дълго време Матера е била кралски град, докато не попада под властта на арагонците и е отстъпена на граф Джован Карло Трамонтано, който по-късно е убит от потиснатите от данъци местни жители. Хората на Матера никога не са се страхували да бъдат чути: те са първите южняци, които са се разбунтували срещу нацистката окупация. През 1952 г. национален закон призовава за евакуацията на сасите, считани за „срама на Италия“ поради пренаселеността и нехигиеничните условия и се изграждат нови жилищни квартали за развитие на нова градска зона.
Столица на културата за 2019, Матера и нейните "саси" са натуралистична красота, която предлага неповторимо изживяване. Обект на световното наследство на ЮНЕСКО, известните "саси" са основната атракция на града, но не и единствената. Разделена между старата и новата част, в допълнение към къщите вкопани в туфа, скалните църкви, хипогеята и спиращите дъха гледки, които се откриват към Гравина, горната част на града може да се похвали с атракции като катедралата, замъка Трамонтано и уважавани музеи. "Саси" обозначават старата част на Матера и са разделени на три области: "Сасо Баризано" на северозапад (наречен така, защото гледа към Бари), "Сасо Кавеозо" на юг (чието име се дължи на огромното наличие на пещери) и Чивита, която ги разделя в центъра. Последната е най-старата част, за първи път обитавана от човека, включва катедралния площад и се развива в рамките на това, което някога е било периметъра на градските стени. Архитектурата на "саси" от Матера свидетелства за приспособимостта на човека към природата.
Италия
