Във вътрешността на Лигурия, в провинция Империя, на 765 метра над долината Аржентина, се намира малкото селце Триора, исторически много важно място от стратегическа, военна и религиозна гледна точка. Разположенo e на границата на Пиемонт селцето е имало пет крепости, достъпни през седем порти и военните му сили са участвали активно в кампаниите на Република Генуа. Името от латински произход означава три усти и се отнася до трите местни производства : пшеница, вино и кестени. Селото придобива вида, който все още се е запазил от XII век, въпреки че първите селища са датирани от IX и X век. От 1261 г. то става политически могъщо, а също и житница на Република Генуа, поради производството на определен вид зърно и за това селото е известно като град на хляба. Триора има красив исторически център, изграден с местен камък и шисти, дори изнасяни в Съединените щати. Има голям брой църкви, като се започне с Колегиалната църква, в която се съхраняват истински художествени шедьоври като панела, изобразяващ Кръщението на Христос от 1397 г., от Тадео ди Бартоло, и двата панела от петнадесети век, изобразяващи Pietà и Ecce Homo, които са разположени отстрани на главния олтар. В ораторията се съхраняват творбите, които идват от неосветени църкви, но има и красив дървен олтар, направен от Бускалия, местен художник, и картините на Лоренцо Гасталди, направени в края на седемнадесети век. Църквата Сан Бернардино е посветена на светеца, който пристига в селото през 1425 г., за да проповядва. В църквата има цикъл от стенописи, представящи Страстите и Смъртта на Христос и Страшния съд, приписвани на Джовани Канавесио, рисувани между втората половина на петнадесети век и началото на шестнадесети век. Има и два музея, етнографският, основан през 1983 г., който разказва за обичаите и традициите на лигурийската селска цивилизация, и този, посветен на вещиците, съхраняващ инструментите за изтезания и древни документи относно дълъг съдебен процес за магьосничество, който се е състоял в Триора.
Селото е известно преди всичко с делото за магьосничество, проведено между 1587 и 1589 г., което включва много хора и дори завършва със смъртта на някои от обвинените жени. Лятото на 1587 г. е било изключително горещо и е причинило глад, с последвало обедняване на жителите на града. Най-вероятно по-скоро спекулации с цената на брашното са довели до глад на най-бедното население. Съветът на старейшините се събра и приписа отговорността за глада на група жени, които са живели уединено в най-бедния квартал на селото, Ла Каботина, и които са познавали свойствата на лечебните билки и популярната медицина. За да хвърли светлина върху случая, от Светата инквизиция е изпратен свещеник, който по време на литургия описва с плам зверствата, извършвани от вещици, като връзка с дявола и дори човекоядство. Духовете на населението са пламнали до такава степен, че за кратко време обвинените в магьосничество стават двеста, което се превърнало в истински местен лов на вещици. В действителност това е било извинение за семействата на Триора, отровени от стари обиди и лична омраза, да водят война помежду си. След това инквизицията изпратила специален комисар и първоначално тринадесет жени били затворени, след това още шест плюс един мъж, всички обвинени в магьосничество и впоследствие изпратени в затворите на Генуа. Една от тези жени умира от изтезания, а друга се самоубива. Междувременно пет други жени са починали в затвора в Генуа и седем в Триора. Въпреки че не е имало изгаряне на телата, както при обичайните смъртни присъди, смъртните случаи са многобройни и процесите завършват с присъди в затвора.
След падането на Република Генуа става част от Френската империя, а след нейното падане - от Кралство Сардиния и след това от Обединена Италия.
