Сполето

Разположен в югоизточна Умбрия, Сполето е един от най-завладяващите арт градове в региона. Неговото богатство от история, разнообразно културно наследство и важни събития в областта на изкуството го правят една от най-високо ценените туристически дестинации за посетителите. Сполето е преди всичко живописен град: крепостта "Алборноз" и моста на кулите създават обстановка, която се откроява сред вълнистите хълмове на Умбрия в перфектна хармония между човешки конструкции и природа. Историческият център е малко бижу особено с катедралния си площад с известното стълбище - една от най-сниманите пощенски картички в Италия. Сполето първо е бил голяма колония, а след това римска община и от тази епоха са останали само Римската къща, Театърът, няколко арки и амфитеатър, които все още предстои да бъдат възстановени. Малко извън историческия център ще видим църквите Сан Понциано и Сан Салваторе включени в  световното културно наследство на ЮНЕСКО като  наследство от ломбардите. Сполето има страхотна традиция на гостоприемство, тук кулинарията е на почит и градът, макар и вертикален, е организиран с ескалатори, които ни отвеждат навсякъде. За да посетим всичко най-интересно в града, препоръчваме закупуването на „Spoleto Card“, която ни дава право на достъп до всички основни паметници на града - крепостта "Алборноз", римския театър и римската къща. Най-добрата гледка към катедралата на Сполето е от известното стълбище на виа дел Аринго, която от горната част на градчето води към катедралния площад. Ще видим изключително хармонична гледка благодарение на ренесансовия портик и фасадата, осветена от превъзходната мозайка на "Благославящия Христос" от Солстерно и украсена с два реда розови прозорци. До църквата се издига грандиозна камбанария. Вътре в катедралата са запазени няколко фрески, най-значимата от които е последната творба на Филипо Липи, „Историите на Богородица“, фрески създадени между 1467 и 1469 г. В десния кораб на катедралата можем да видим погребалния паметник на Филипо Липи, произведение, поръчано от Лоренцо де Медичи с надпис от Анджело Полициано.

Малко история:

Важно укрепено умбрийско селище, Сполето става римска колония и по-късно муниципиум (90 г. пр.н.е.). След падането на Римската империя той е превзет първо от Теодорих, крал на вестготите, а след това от византийския Велизарий. Превзет от Тотила, той е възстановен от византийския генерал Нарзес. През ранното средновековие става столица на лангобардското херцогство Сполето. През 1155 г. Сполето е завладян и разрушен от Фридрих Барбароса и след поредица от конфликти между гвелфите и гибелините е завладян отново от кардинал Алборноз, който го осигурява за папството и го прави важен град в папската държава. С изключение на краткия период при Наполеон, папското управление продължава непрекъснато, докато Сполето се присъединява към новата италианска държава. Историческият център е запазил средновековния си вид, въпреки че все още се виждат следи от римското му наследство. Най-древните паметници на Сполето са арката на Друз и Германик - римска арка, която води до форума (сега Пиаца дел Меркато), близо до романската църква Сант'Ансано и римския театър и базиликата Сан Салваторе - интересен ранен християнски паметник от 4-5 век. Недалеч от църквата Сан Грегорио Маджоре от 13-ти век, характеризираща се със своята впечатляваща апсида и повдигнатия презвитерий, се намират тройният римски мост (или Ponte Sanguinario), направен от блокове травертин, и амфитеатърът от 2-ри век сл. Хр. Ще видим красиви, широко отворени гледки към целия град от района пред базиликата "Св. Петър", ​​от където се открива и могъщият аквадукт "Понте деле Тори" - мост с височина 80 метра и дълъг 230 метра, поддържан от десет заострени арки. Този древен римски акведукт е възстановен през 1300 г. и днес свързва Рока Алборнозиана - крепост, построена от кардинал Егидио Алборноз през 1352 г. Тази област с девствена природа има гора смятана за свещена от отшелниците, които са се заселили тук през 7 век и по-късно са основали манастира "Св. Франциск" (1218) и църквата "Сан Джулиано".