Символът на града, катедралата в Орвието е бижу на романско-готическата архитектура и е дом на шедьоври на Лука Синьорели и Франческо Мочи и свещеното покривало от Чудото на "Corpus Domini". Корпоралният параклис, украсен с фрески на Уголино ди Прете Иларио и други художници, съхранява реликвата от Евхаристийното чудо, което се е случило в Болсена през 1263 г., което е свързано с институцията на празника на Корпус Кристи. Над входа на Корпоралния параклис има монументален орган и скулптурна група на Пиета. В параклиса на "Сан Брицио" се намира един от най-великите живописни цикли на Ренесанса, започнат от Беато Анджелико и завършен от Лука Синьорели. Страшният съд е шедьовър на художника от Кортона, редуващ апокалиптични и изкупителни сцени. Темата и изображенията, създадени от Синьорели, вдъхновяват Микеланджело да създаде фреските в известната Сикстинска капела.
Строителството започва през 1290 г. с подкрепата както на католическата църква, така и на града. Намерението е било да се създаде една голяма катедрала за града, която да замени две разлагащи се църкви съществували там преди. Трябва също да се отбележи, че възхитителната история за събитието на Чудото от Болсена е насърчило изграждането на Дуомото. Катедралата е великолепна сграда, която събира в себе си различни архитектурни стилове. По-специално можем да я посочим като чудесен пример за готически и романски стилове. Много хора са били замесени в различните фази на проектиране и строителство. Арнолфо ди Камбио и Лоренцо Майтани по отношение на дизайна (по-специално Майтани за голяма част от заслугите за прекрасната фасада) и много скулптори, златари и художници по отношение на декорацията и довършването. Сред скулпторите е Иполито Скалца (местен архитект на няколко творби в Орвието, включително кметството), които могат да се видят в Дуомото, статуята на Пиета. Сред художниците са Уголино ди Прете Иларио, Джентиле да Фабриано, Беато Анджелико и фреските на Лука Синьорели, особено за двата красиви параклиса - параклисът на "Сан Брицио" и "Корпоралния параклис".
Евхаристичното чудо от Болсена (1263) : През 1263 г. един свещеник от Прага, угрижен пътувал към Рим, за да се посъветва за съмненията, които го измъчвали и плашели, с извора на вярата, със светлината на истината, която Господ сам бил поставил на престола на Св. Петър. Вярата на този свещеник в реалното присъствие на Христос в хостията под видовете на хляба и виното била подложена на големи изкушения. Напразно човек се мъчил да си обясни това Тайнство, често молел Бог да го избави от плашещите го съмнения, но напразно. По пътя за Рим той се отбил в Болсена, малък град, разположен недалеч от Орвието, който е на шосето за Рим, за да отслужи Светата Литургия в тамошната църква „Св. Кристина”. Но тук именно Бог склонил да отговори на молитвите му и да разсее колебанията му. При превръщането на даровете, от осветената хостия закапала кръв върху корпорала, а когато свещеникът го сгънал, четири от капките останали върху олтара. Тъй като разбрал, че по това време Папа Урбан ІV се намирал в Орвието, град на около двайсетина километра от Болсена, свещеникът отишъл при него, разказал му какво се случило, изповядал пред него съмненията си, покаял се заради тях и получил опрощение.
Италия
