Света Катерина от Сиена е покровителка на Италия заедно със Свети Франциск от Асизи и покровителка на Европа заедно със Света Бригита Шведска и Света Тереза Бенедикта Кръстна. Освен това тя е първата жена, заедно със Света Тереза от Авила, която е получила титлата Доктор на Универсалната църква, приписвана досега само на 33 светии като признание за техните теологични разсъждения. Но още през 1461 г. Света Екатерина от Сиена е канонизирана от Пий II, а през 1866 г. е обявена за съпокровителка на Рим от Пий IX. Освен това от 1947 г. тя е покровителка на медицинските сестри от Червения кръст. Тя също е покровителка на сиенския квартал на Гъските (на чиято територия се намира нейната къща) и на Драконите (на чиято територия е базиликата Сан Доменико, която тя посещава усърдно и която съдържа някои от нейните реликви). Въпреки че е била напълно необразована, Катерина е наричана "учителка" от масите, била е приемана и слушана от папи, кардинали и крале от цяла Европа и е била способна да упражнява влиянието си и в най-висшите политически и религиозни власти на времето. Удивителен факт е, че жена от нисък произход е могла да поддържа политическа кореспонденция със силните на времето през 14 век, към които се е обръщала с тон на твърда заповед, без да губи обичайното си смирение. Почитането на Светицата вече е широко разпространено на международно ниво, а от 2000 г. в Сиена се отбелязва Международен фестивал в чест на Света Екатерина, по време на който тържествена процесия пренася реликвата на "Светата глава" от базиликата Сан Доменико до катедралата .
Родния дом на покровителката на Италия и е основна забележителност в града. Комплексът на светилището се състои от различни секции пълни с произведения на изкуствата разказващи за живота й. Ще видим големия портик и атриумите от 16-ти век, Църквата на Разпятието и Изповедалният параклис, както и кухненската оратория. Разположен е в квартал Фонтебранда и някога сградата е принадлежала на гилдията на майсторите на вълна. Къщата е разделена на три нива и през първата половина на четиринадесети век е била дадена под наем на бащата на Катерина, бояджия на платове Якопо Бенинкаса, като склад за боядисване на платове и като дом за голямото му семейство. След като фамилията Бенинкаса запада, имотът преминава в ръцете на друг бояджия, докато през 1466 г., малко след канонизирането на Катерина, общината на Сиена решава да я купи, подтиквана от молбите на жителите на квартал "Фонтебранда", които са искали домът на любимата им светица да бъде винаги отворен за обществено почитане. По това време е основано братство посветено на Катерина и това са били братства на вярващите, които са се обединявали за целите на благотворителност, покаяние и поклонение. Благодарение на дейността на тези братя, поддържана от многото дарения от поклонници, започна поредица от инициативи, които са продължили през вековете, превръщайки къщата в истинско светилище богато на произведения на изкуството, които проследяват и въздават слава на живота на светицата.
