Дворецът "Публико" е построен приблизително между 1297 и 1310 г. от правителството на Деветте от Република Сиена. Сградата доминира над площад "Кампо" с фасадата си от камък и тухли и емблематичната кула "Торе дел Манджа", която е добавена през четиринадесети век, както и мраморния параклис, построен през 1352 г. като благодарност на Мадоната за края на чумата, която измъчва града за около десетилетие. Визитата ни започва с внушителната лоджа на "деветимата", която ни дава прекрасна гледка към пазарния площад. Тук в най-ясните дни можем да видим цялата провинция на юг от Сиена до върховете на планината Амиата.
Една от основните причини да посетим двореца е създадения от Амброджо Лоренцети цикъл със стенописи с тема : "Алегорията на доброто и лошото управление и неговите ефекти в града и страната". Това произведение, което се разгръща върху три стени, е шедьовър на живописта от четиринадесети век не само поради рядкостта на темата, но най-вече защото ни предлага поглед към живота и обществото на времето, поради което стенописите са обект на множество изследвания в историческата, художествената, антропологическата, икономическата област, както и историята на обичаите. Освен това в двореца ще разгледаме още 4 зали разказващи историята на Сиена и Италия: в залата на "Глобуса" ще видим много изисканата "Маеста" - рисувана от Симоне Мартини - произведение от 1315 г. със силна рицарска конотация и заедно с многото детайли, най-типични за златарското изкуство използвани от художника, може да се причисли към най-ценните картини на средновековната живопис; Зала "Балия" и Зала "Консисторо": първата е разделена на две отделни секции и стените й са изцяло изписани с фрески. Най-известните са фреските, създадени от Спинело Аретино и Мартино ди Бартоломео в началото на 1400 г., които изобразяват живота на папа Александър III. През прекрасен портал, направен изцяло от мрамор от Бернардо Роселино през 1448 г., ще влезнем в Залата на Консисторията, където ще се възхитим на един от шедьоврите на италианския маниеризъм: фреските на Доменико Бекафуми, които пресъздават Обществените добродетели; залата на "Възраждането", известна още като залата на Виктор Емануил II е открита през 1890 г., за да отдаде почит на последния крал на Италия след смъртта му. Днес тази стая представлява не само почит към Виторио Емануеле II, но също така е честване на историческия период на италианското Възраждане и представя някои предмети и произведения на изкуството, свързани с тази тема. Сред основните произведения, изложени в тази зала ще видим стенописите на Пиетро Алди „Срещата между Виторио Емануеле II и генерал Радецки във Виняле“, която представлява подписването на примирието за края на Първата италианска война за независимост и известната „ Среща в Теано” между Джузепе Гарибалди и краля. В стаята има и витрини, в които са изложени някои реликви от от този период, включително униформата, която кралят е носел в битката при Сан Мартино.
