Еквадор
Кито е столицата на Еквадор. Към 2020 г. жителите му са около 2 милиона души. Кито е вторият по големина град в Еквадор след Гуаякил. Историческият му център е един от най-големите, най-малко променени и най-добре запазени исторически центрове в Америка. Кито е обявен за обект на световното културно наследство от ЮНЕСКО през 1978 г. Това е първият град, който е почетен по такъв начин в Южна Америка.
Изолиран в Андите на 2818 m. надморска височина, град Кито е разположен по склоновете на вулкана Пичинча и граничи с хълмовете Панесило и Ичимбия. Основан от испанците през 1534 г. върху руините на град на инките, Кито гордо притежава един от най-обширните и най-добре запазени исторически центрове на Латинска Америка. Градът е забележителен пример за бароковата школа на Кито (Escuela Quitena), която обединява местните и европейските художествени традиции и която е известна с най-големия принос на Латинска Америка към универсалното изкуство. Ценността на това изкуство е представена от големи духовни цитадели, сред които Сан Франциско, Сан Доминго, Сан Августин, Ла Компана, Ла Мерсед, Светилището на Гуапулко и Реколета на Сан Диего. Те са признати не само заради художествена си стойност от архитектурна гледна точка, но и за декоративни си елементи (олтари, картини, скулптури). Колонизаторите са знаели как да адаптират своята артистична чувствителност към реалността, изграждайки своята архитектура в много сложна топографска среда.
Град Кито е люлката на предколумбийските култури и важен свидетел на испанската колонизация. Влиянието на бароковата школа в Кито (Escuela Quitena) е признато в областта на културата, особено изкуството – архитектура, скулптура и живопис.
Историческият център на Кито е запазил оригиналната си конфигурация, нови конструкции са построени извън колониалния център. Наистина, въз основа на първия план на Кито, проектиран през 1734 г. от Дионисио Алседо и Ерера, се отбелязва, че оригиналният план на улиците, блоковете от къщи и площадите – с няколко редки изключения – е същият, който може да се види днес. Въпреки многобройните земетресения, които са го засегнали в хода на историята, градът запазва най-малко модифицирания исторически център в цяла Латинска Америка поради съгласуваните действия на общинските власти на столичния окръг Кито и правителството на Еквадор. Като цяло градоустройственият план и интегрирането му в ландшафта може да се счита за напълно автентичен, тъй като оригиналната обща форма е останала непроменена и Plaza Mayor (главният площад) се е развил органично с много малко промени. Запазването на традиционните занаяти, приносът на занаятчии, притежаващи древно ноу-хау и използването на местни материали (камък, вар, кал и дърво) позволяват да се запазят значимите характеристики на различните архитектурни компоненти и техните декоративни елементи. Историческият център на Кито се смята за една от най-важните исторически зони в Латинска Америка. Има около 130 монументални сгради (които имат разнообразие от изобразително изкуство и скулптура, предимно религиозно вдъхновени в набор от школи и стилове) и 5000 имота, регистрирани в общинския списък на наследствените имоти.
