Национален парк Майела

Планината-майка на Абруцо: бивше тропическо море, регион с една от най-високите гъстоти на вълци в Европа, десетки отшелнически скални обители и долина, в която Homo erectus е колял елени преди шестстотин хиляди години.

Мая, богинята-майка, и планината с женско име

Легендата разказва, че Мая – нимфата от Плеядите – донесла ранения си син Хермес в планините на Абруцо, търсейки целебна трева. Не успяла да го спаси. Погребала го на Гран Сасо, чийто груб силует според преданието напомня легнало тяло. Самата Мая заспала малко по-на юг – в масива, който днес носи нейното име. Майела – планината на Мая, богинята на плодородието и растежа. От нейното име произлиза и латинското название на месец май. За жителите на Абруцо това е „планината-майка“ – и единствената голяма планина в Италия с женско име. Майела е вторият по височина масив на Апенинския полуостров след Гран Сасо. Главният връх, Монте Амаро, достига 2793 метра. Но цифрата не описва истинския мащаб на масива. В рамките на парка се издигат около шестдесет върха над 2000 метра, а повече от половината му територия е над тази височина – нещо почти без аналог в Апенините. Националният парк е създаден официално с президентски декрет от 5 юни 1995 г. и обхваща около 74 000 хектара на територията на 39 общини в провинциите Л’Акуила, Пескара и Киети. През 2021 г. той получава статут на Глобален геопарк на ЮНЕСКО – признание за изключителната геоложка история на масива.

Геологията: от тропическо море до планина

Преди около 140 милиона години Майела не е съществувала. На нейно място се е простирало топло плитко море, подобно на днешните Бахами или Персийския залив. Варовиците, изграждащи планината, са натрупвани милиони години от черупки, корали и скелети на морски организми. По-късно тектоничните движения на Апенинската орогенеза издигат морското дъно на хиляди метри височина. Така варовикът, образуван в тропиците, се превръща в планински масив в умерения климат на Италия. Майела е едно от най-интересните места за геолозите в Европа. Слоевете в скалите показват почти непрекъснат преход от плитководна карбонатна платформа към дълбоководни морски седименти. Именно затова международният научен проект TaskForceMajella (1998–2005) използва масива като модел за изучаване на подобни геоложки структури в Средиземноморието. Карстовите процеси са оформили днешния пейзаж: водата изчезва в пукнатините на варовика и се появява отново километри по-надолу като извори. Реките са издълбали тесни варовикови дефилета като Горите на Орфенто и Ордзоне, а високите карстови плата – като Фемина Морте – изглеждат почти лунни на височина над 2500 метра.

Valle Giumentina: ловците от преди 600 000 години

В северозападната част на парка се намира Вале Джументина – малка долина, която на пръв поглед изглежда като обикновена поляна. Под нея обаче се крие седемдесетметров пласт седименти, натрупван в продължение на стотици хиляди години. Археолозите са открили девет стратифицирани слоя от долния и средния палеолит – едно от най-важните праисторически места в Западна Европа. Радиометричните дати показват, че най-старите слоеве са между 618 000 и 456 000 години. Каменните сечива от кремък свидетелстват, че тук е живял Homo erectus. Останките от благороден елен показват, че долината е служела като място за разфасоване на дивеч – ловците са носели тук плячката си и са я обработвали многократно в продължение на десетки хиляди години. Първите разкопки са проведени през 1953–1954 г., а нов международен проект работи на мястото между 2012 и 2021 г.

Планината на отшелниците

През Средновековието Майела се превръща в един от най-големите центрове на отшелничество в Европа. Варовиковите пещери и скалните ниши са предлагали изолация, вода и естествена защита. По склоновете на Майела и съседния масив Мороне са документирани около четиридесет отшелнически скита и параклиси. Най-известният е Санто Спирито а Майела, свързан с монаха Пиетро да Мороне – бъдещия папа Целестин V. Комплексът е изграден частично в скалата на височина над 1100 метра и остава едно от най-впечатляващите религиозни места в Апенините.

Вълците на Майела

Националният парк е дом на приблизително сто вълка, разделени в около единадесет глутници. Плътността на популацията е сред най-високите в Европа. Част от животните са оборудвани с GPS-предаватели и се проследяват от учените. Данните показват, че вълците използват почти целия масив, но избягват близостта с хората – срещата с тях остава рядко събитие. Освен вълците в парка живеят диви кози, елени и сърни, а марсиканската кафява мечка се появява периодично, идвайки от съседния национален парк Абруцо.

Планината-майка

Майела е планина, която съчетава изключително дълга история.

Преди 140 милиона години тя е била морско дъно.
Преди 600 000 години по склоновете ѝ са ловували хора.
Средновековните отшелници са изсичали килии в скалите ѝ.
Бриганти са се криели в пещерите ѝ през XIX век.

Днес над нея кръжат орли, в горите ѝ живеят вълци, а по карстовите плата минават повече от 1200 километра маркирани пешеходни маршрути.

Жителите на Абруцо продължават да я наричат „планината-майка“ – защото векове наред е давала вода, пасища, дърво и убежище.