Една уникална авторска програма на УЕБ ТУРС! Пътешествие, което ще ни отведе в Абруцо - последната дива земя между Апенините и Адриатика! Добре дошъл в Абруцо - регион, който пази вековните си тайни в скалите на Гран Сасо, укрива вълци и мечки в гъстите гори на националните си паркове и разкрива средновековни градчета, изглеждащи непроменени от хиляди години. Абруцо е земя на величествени крепости, кристални езера, отшелнически светилища, вкопани в планинските скали и 65 км девствено адриатическо крайбрежие. Абруцо е Италия, каквато малко хора познават - автентична, непокорена и незабравима!
Италия - Абруцо - Талякоцо - Лакуила - Гран Сасо - Корно Гранде - Кампо Императоре - Езеро Пиетранцона - Рока Калашо - Санто Стефано ди Сесанио - Национален парк Абруцо, Лацио и Молизе - Челано - Чивитела Алфедена - Езеро Бареа - Анверса дели Абруци - Ждрелото на Стрелеца - Скано - Езеро Скано - Сулмона - Пачентро - Национален парк Майела - Рокаскаленя - Езеро Кампотосто - Терамо - Чивитела дел Тронто - Кампли - Пескара - Киети - Ортона - Рока Сан Джовани - Сан Вито Киетино - Крайбрежие Трабоки
Отпътуване от летище София с директен полет до Рим. Пристигане в Италия. Отпътуване за регион Абруцо - загадъчен и мистичен. Първата ни спирка ще бъде в Талякоцо - градче, включено в престижната листа „Най-красивите Италия" и е идеалният вход към региона. Разположено на 740 м н.в. в подножието на Монте Чивита, Талякоцо е бивша столица на историческата област Марсика и векове наред е владение на могъщите благороднически фамилии Орсини и Колона. Самият Данте Алигиери го споменава в XXVIII песен на „Ад" в „Божествена комедия" - рядка чест за малко планинско градче. Пешеходната разходка из историческия му център е компактна и приятна: порта дей Марси; пиаца дел Обелиско - един от най-красивите барокови площади в Абруцо, обграден от ренесансови дворци с изящни бифорни прозорци. В центъра на площада някога се е намирал „пилото" - каменен стол, на който са принуждавали неплатежоспособните длъжници да седят без панталони пред присмеха на гражданите, докато дългът им бъде опростен. Днес на негово място стои елегантния фонтан на Обелиска, издигнат в началото на XIX век и посветен на Свети Антоний Падуански. От площада поемаме към Палацо Дукале - собственост на фамилията Орсини и построен в първата половина на XIV век. Сградата е забележителна с двата си различни етажа - единият в готически, другият в ренесансов стил, както и с ренесансовите си фрески вътре. Продължаваме към църквата и манастир Сан Франческо - обявен за национален паметник още през 1902 г. Вътре в църквата се пази гробницата на Беато Томазо да Челано - първият официален биограф на Свети Франциск от Асизи. Манастирът е декориран през XVII век с великолепни стенописи, изобразяващи сцени от живота на Свети Франциск. Финалът на разходката ни отвежда до Театро Талия - бивш бенедиктински манастир, закрит по заповед на папа Инокентий X през 1652 г. и превърнат в театър през 1686 г. Интериорът е изграден изцяло от кестеново дърво и е един от най-красивите малки театри в Абруцо. Над всичко се извисяват руините на средновековната крепост на Монте Чивита с четири бастиона - видими от цялото борго и достъпни по пешеходна пътека за по-активните туристи.
Отпътуване за Лакуила - столицата на Абруцо и един от най-красивите планински градове в Централна Италия, разположен на 721 м н.в. в подножието на Гран Сасо. Според легендата градът е основан през XIII век от обединените жители на 99 замъка, всеки от които е построил свой площад, своя църква и своя фонтан в новия град. Оттук идва и символното число на Лакуила - 99, намиращо се навсякъде: 99 площада, 99 църкви и 99 фонтана. На 6 април 2009 г. разрушително земетресение с магнитуд 6.3 по Рихтер срива голяма част от историческия му център. Днес, след години на реставрация, градът е възроден - баровете в историческите кафенета функционират, площадите са оживени и Лакуила се подготвя да разкаже своята история наново с гордост и достойнство. Всяка вечер след завръщането от дневната програма историческият му център е на наше разположение за разходки.
Пешеходна разходка в Лакуила: Разходката ни започва от площад Батаяне дели Алпини с емблематичната Фонтана Луминоза - две бронзови женски фигури, издигащи конча абруцезе (традиционната абруцка шапка с широка периферия, носена от мъжете в Абруцо в миналото. Тя е един от символите на региона и на абруцката идентичност, заедно с традиционните носии, овцевъдството и планинския начин на живот) над водата, с гледка право към масива на Гран Сасо. Оттук поемаме по Корсо Витторио Емануеле - главния булевард на Лакуила, известен като „салонът на града", с каменни аркади от двете страни, ренесансови дворци и исторически кафенета. По пътя ще стигнем до Куатро Кантони — централният кръстопът на града, откъдето се открива гледка към Базиликата „Сан Бернардино да Сиена" с великолепната й ренесансова фасада. Продължаваме към пиаца Дуомо - един от най-просторните площади в Италия, с дължина 140 м и ширина 70 м. Тук се издига Катедралата „Сан Масимо", символ на Лакуила, унищожена от земетресенията от 1703 и 2009 г. и днес постепенно възстановена. Финалната и най-впечатляваща спирка е Фонтаната на 99-те чучура, намираща се в квартал Борго Ривера, едно от най-старите кътчета на историческия център. Фонтанът е започнат през 1272 г. в чест на основаването на Лакуила. На три стени от каменни плочи в бяло и розово са наредени 99 маски - всяка различна от другите - от чиито уста бликва вода в двете огромни вади под тях. Всяка маска представлява един от 99-те замъка, дали живот на града. Любопитен факт - никой никога не е успял да установи с точност от къде идва водата, която захранва фонтаната. Наблизо се намира и базиликата „Санта Мария ди Колемаджо" - шедьовър на романската архитектура от XIII век, с фасада от бял и розов камък, както и гробницата на папа Целестин V - единственият папа в историята, погребан извън Рим.
Нощувка.
Закуска. Отпътуване от Лакуила по живописни планински пътища към Гран Сасо - един от най-величествените планински масиви на Апенинския полуостров - сурова, необуздана природа, която изглежда извадена от друг свят. Корно Гранде, най-високият му връх, се извисява на 2912 м и е дом на Калдероне - единственият глетчер в целия Апенинския полуостров и най-южният в Европа. Платото Кампо Императоре, простиращо се на над 20 км дължина, е спечелило прозвището „Малкият Тибет" - и когато застанете на ръба му и погледнете към безкрайните пасища, дивите коне и заснежените върхове в далечината, ще разберете защо. Гран Сасо не е просто планина - той е характерът на Абруцо, събран на едно място.
Първата ни спирка е при езерото Пиетранцона (Lago di Pietranzona). В сутрешната светлина повърхността на езерото отразява точно силуета на Корно Гранде - 2912 м, най-високият връх в Апенините. Една от най-красивите гледки на Гран Сасо и идеален начин да навлезнем в атмосферата на планината. Спираме за снимки и продължаваме нагоре. Пристигаме при Осерваторио ди Кампо Императоре на 2130 м н.в. Пред нас се простира „Малкият Тибет" на Италия - 20 км открито плато с безкрайни пасища, диви коне и величествените върхове на Гран Сасо като фон. Свободно време за кафе пауза с невероятни гледки към Корно Гранде или посещение на алпийската ботаническа градина Винченцо Ривера (Giardino Botanico Alpino "Vincenzo Rivera") - най-високата ботаническа градина в Апенините и втората по височина в цяла Европа. На 2117 м тук растат над 300 алпийски вида, включително апенинското еделвайс и виолетката на Майела - растения, които не може да видите никъде другаде. След разходката из градината - кафе в бара на остела с гледка към Корно Гранде и безкрайното плато.
Продължаваме с автобуса по планинския път към една от най-впечатляващите крепости в Централна Италия - Рока Калашо. Когато крепостта се появи на хоризонта, кацнала на скален ръб над 1460 м, разбираме защо е смятана за една от най-красивите в Италия. Слизаме от автобуса и поемаме пеша нагоре към нея. Вековните каменни кули, широките панорами към Гран Сасо и природния парк Майела и най-вече тишината около крепостта създават усещане, което трудно може да се опише. Точно под крепостта се намира и малката кръгла църква Санта Мария дела Пиета, строена след земетресението от 1703 г.
Последната ни спирка за деня е средновековното градче Санто Стефано ди Сесанио - едно от най-добре запазените в целия регион и включено в престижната листа „Най-красивите селца в Италия". Тесните калдъръмени улички, каменните фасади и малките площади разкриват живот, останал почти непроменен от Средновековието. Над гардчето то се извисява емблематичната кула на Медичите - символ на влиянието на флорентинското семейство в тези земи. Свободно време за разходка, снимки и дегустация на местни продукти - шафранът на Абруцо, произвеждан именно в тази долина, е сред най-ценените в Италия. Завръщане в Лакуила.
Закуска. Отпътуване от Лакуила на юг, навлизайки постепенно в сърцето на Националния парк Абруцо, Лацио и Молизе - една от най-добре опазените диви земи в Централна Италия, дом на апенинската кафява мечка, вълка и орела. Денят съчетава средновековна история, жива природа и планинска тишина.
Първата ни спирка е в градчето Челано и неговият замък Пиколомини - масивна средновековна крепост с четири ъглови кули и подвижен мост над ров, извисяваща се над широката равнина Пиана дел Фучино. Днес замъкът е Национален музей на свещеното изкуство на Марсика (Марсика е историческото название на района около Челано) с 12 зали, посветени на скулптура, живопис, златарство и свещени одежди от региона. От крепостните стени се открива широка панорама към равнината, където някога се е простирало най-голямото езеро в Централна Италия, пресушено през XIX век за да стане земеделска земя. Посещение на замъка Пиколомини.
Продължаваме на юг и навлизаме дълбоко в националния парк Абруцо, Лацио и Молизе. Буковите гори стават по-гъсти, долините по-тесни, а пейзажът придобива онзи суров, необуздан характер, по който Абруцо се отличава от всяка друга италианска дестинация. Пристигаме в Чивитела Алфедена - едно от най-малките селца в парка, но с история и съдържание, несъразмерими с размера му. Каменните улички, средновековната кула от XIV век и панорамната тераса с гледка към езерото Бареа го превръщат в едно от най-фотографираните места в Абруцо. Тук ни очаква нещо, което трудно може да се види другаде в Европа. В непосредствена близост до центъра на селцето се намира резерватът на апенинския вълк - обособена природна зона от четири хектара, в която глутница вълци живее в полусвобода. Животните в резервата са екземпляри, спасени от смърт и невъзможни за оцеляване в дивата природа. Наблюдението се извършва от специални наблюдателни точки покрай оградата, без да се безпокоят животните. Вижда ли се вълкът? Резерватът е проектиран в интерес на животните, не на посетителите - зоната е голяма и гората е гъста, затова срещата с вълците не е гарантирана. Бинокълът е задължителен. До резервата се намира Музеят на апенинския вълк - научен и културен център с постоянна изложба, посветена на биологията, историята и легендите, свързани с вълка и отношенията му с човека, с фотографска изложба за националния парк и информационна точка за посетители.
След разходката из селцето и обяд в местен ресторант (препоръчваме планинските супи и пастата с шафран от Абруцо) ще се отправим към езерото Бареа. Тюркоазената повърхност на езерото, обградена от гъсти букови гори и планински венци, е една от най-красивите гледки в целия национален парк. Разходка по брега, снимки и след това кратко посещение на самото средновековно борго Бареа. Разходката из Бареа е финалният щрих на деня. Историческият му център е запазил структурата на укрепено средновековно градче - калдъръмени улички, каменни фасади, стари църкви и исторически дворци. Над всичко се извисява замъка Бареа - крепост, построена между XI и XII век от благородническото семейство Ди Санкро.
Отпътуване за Лакуила. Нощувка.
Закуска. Отпътуване от Лакуила по живописния планински път SR479. Пейзажът постепенно се сгъстява - хълмовете стават по-стръмни, долината по-тясна, а скалните стени от двете страни на пътя започват да се издигат все по-високо. Наближаваме едно от най-зрелищните природни явления на Абруцо.
Първата спирка е Анверса дели Абруци - очарователно селце, включено в листата „Най-красивите в Италия", чиито корени достигат до Бронзовата епоха. Над градчето се издигат руините на норманския замък, а тесните му улички и каменните фасади пазят духа на вековете. Кратка разходка от 20-30 минути, след което слизаме към входа на резервата Ждрелото на Стрелеца - един от най-зрелищните природни каньони на Апенинския полуостров. Резерватът е обявен за защитена зона и е дом на всички големи апенински бозайници - кафявата мечка, вълкът, диви кози, сърната и благородният елен, а от птиците - скалният орел, соколът скитник и планинската лястовица. Автобусът паркира при входа на резервата, откъдето тръгваме пеша по Сентиеро дел Фиуме - лека и кратка пътека, подходяща за всички, която следва реката, минава по дървени мостчета и достига до изворите на Кавуто сред скалните стени. Разходката отнема около 40 минути и е напълно равна. Скалните стени около нас са издълбани в продължение на милиони години от водите на река Саджитарио - варовикови великани, простиращи се до 200 милиона години в миналото.
Отпътуване за Скано, като преди да го достигнем ще спрем за панорамна снимка с гледка към Кастровалва - микроборго с едва 30 жители, кацнало на скален шпор над ждрелото, безсмъртно в литографията на холандския художник Мауриц Корнелис Ешер от 1929 г. Ешер остава толкова омагьосан от пейзажа, че прекарва почти цял ден на тясната мулетарска пътека, рисувайки непрекъснато. Селцето е достъпно само пеша и с автобуса само го наблюдаваме отдолу - но гледката е достатъчно впечатляваща сама по себе си.
Продължаваме към езерото Сан Доменико Вилалаго - изумруденозелено езеро, заобиколено от отвесни скални стени, създадено през 1929 г. с изграждането на хидроелектрическа язовирна стена. На брега му се извисява отшелническата обител Сан Доменико, вкопана в самата скала - в пещерата, където е живял светецът, е построена малка църква, която след издигането на язовира се е оказала буквално на ръба на водата. Панорамна спирка за снимки - гледката към изумруденото езеро и скалните стени е една от най-красивите по целия маршрут.
Финалните две спирки на деня са на само няколко минути една от друга. Пристигаме в Скано - едно от най-красивите селца в Абруцо, наречено „градът на фотографите", защото е вдъхновило едни от най-известните снимки в историята на фотографията - сред тях прочутото „Момчето от Скано" на Марио Джакомели от 1957 г., днес изложено в МоМА в Ню Йорк. Градчето е прочуто и с традиционните си носии, златарските ателиета, красивите каменни портали от XVIII век и характерните „чемаузе" - каменни стълбища с аркови входове, типични само за Скано. Свободно време за разходка, снимки и кафе.
На само няколко минути се намира езерото Скано - създадено от огромно свлачище в далечното минало, известно по целия свят с формата си на сърце, видима от панорамната тераса Белведере над него. Спираме на панорамната тераса за снимки, след което слизаме до брега за кратка разходка край водата. Планините се отразяват в повърхността, въздухът е чист и тих - достоен финал за един изключително богат ден.
Връщане в Лакуила. Нощувка.
Закуска. Отпътуване от Лакуила на юг, следвайки долината на река Тирино към едно от най-малко познатите, но изключително богати кътчета на Абруцо. Денят преминава през древна история, средновековна елегантност, мистична природа и финализира с един от най-впечатляващите замъци на Апенинския полуостров.
Първата спирка е Сулмона - един от най-елегантните исторически градове в Абруцо, наречен от италианците „Сиената на Абруцо". Градът е роден дом на Публий Овидий Назон - римският поет, автор на „Метаморфозите", роден тук през 43 г. пр. Хр. Статуята му на пиаца Вентезимо Сетембре го е увековечила завинаги в паметта на града. Разходката ни започва по главната артерия Корсо Овидио - широк, елегантен булевард, изграден върху древния римски кардо, с ренесансови дворци, исторически кафенета и десетки занаятчийски магазини с прочутите сулмонски „конфети". Тези захаросани бадеми, обвити в цветни хартиени листенца и наредени като букети цветя, са световноизвестна специалност на града с многовековна традиция - и задължителна покупка за вкъщи. Разходката завършва на пиаца Гарибалди - огромен площад с дължина 100 м и ширина 50 м, доминиран от великолепния средновековен акведукт, построен през 1256 г. по заповед на крал Манфред Швабски. От балкончето на акведукта, в ясен ден, се открива гледка към заснежените върхове на Майела - картина, която трудно се забравя.
Продължаваме към Пачентро - средновековно градче, наредено по склоновете на Монте Мороне и включено в престижната листа „Най-красивите селца на Италия". Още с приближаването към него силуетът на замъка Калдора с трите му кули се вижда от километри разстояние и доминира над цялата долина Пелиня. Градчето крие три истории, които не се забравят лесно. Именно по тези калдъръмени улички са израснали дядото и бабата на певицата Мадона, преди да емигрират в Америка. Тук е живял и монахът Пиетро да Мороне - аскет и отшелник, избрал планинските скали на Майела за молитва и уединение, докато на 85-годишна възраст е бил извлечен от килията си и обявен за папа Целестин V. И всяка година в края на август градчето оживява с прочутата средновековна надпревара „Ла Корса дели Скалцатури" - участниците тичат боси по планинските пътеки около Пачентро в спомен на древната традиция на местните пастири. Замъкът Калдора е един от най-добре запазените в Абруцо, с история, документирана от XI век. Трите му кули - Кулата на Краля, Кулата на Призрака и Обсадната кула могат да се посетят, а от върха на Кулата на Краля се открива великолепна 360-градусова панорама към долината Пелиня, Сулмона и далечните върхове на Майела. Отпътуване към Националния парк Майела.
От Пачентро автобусът се отправя на изток, навлизайки постепенно в пределите на Националния парк Майела. Пейзажът се променя драматично - меките хълмове отстъпват място на отвесни варовикови стени, тъмни букови гори и каньони, прорязани от планински реки. Майела е мистичната сестра на Гран Сасо - по-дива, по-уединена и пазеща тайните на средновековните отшелници, избрали нейните скали за молитва и уединение. Автобусът спира при Ристоро Макие ди Коко в малкото селце Рокаморице - удобен паркинг с малко заведение за кафе преди разходката. Оттук тръгваме пеша по добре маркирана пътека през вековна букова гора. Теренът е лек и приятен - широка горска пътека с мек наклон, обградена от аромат на диви билки и шума на планинска вода. По пътя минаваме покрай живописни варовикови скали и се усеща онова уединение и тишина, характерни само за Майела. След около 30 минути ходене се разкрива една от най-зрелищните гледки в целия парк - Еремо ди Сан Бартоломео ин Леджо, вкопано под огромен скален навес, сякаш самата планина го е прегърнала и скрила от света. Еремото е с произход преди 1000 г. и е реконструирано през XIII век от Пиетро да Мороне - бъдещият папа Целестин V, който е избрал именно тези скали за своето уединение и молитва. Вътре се намират великолепни стенописи от XIII век, дървена статуя на Светия и две извори с вода, смятана за чудодейна. Усещането за уединение и духовност тук е осезаемо. От скалния навес над еремото се открива гледка към дълбоката долина под нас и гъстите гори на Майела - един от най-красивите кадри в програмата. Практическа бележка: В последния участък преди еремото има стълбище с около 50 стъпала. Туристи, които предпочитат да го избегнат, могат да изчакат в живописна горска поляна с пейки малко преди него - и гледката към скалата е великолепна и оттам.
Финалът на деня е зрелищен - замъкът Рокаскалена се извисява на внушителен скален шпор, доминирайки над долината Рио Секо и цялата долина на Санкро с панорама създадена от Боговете. Не е случайно, че именно тук са избрани локациите за снимките на „Името на розата" и „Разказът на приказките" на Матео Гароне - замъкът изглежда буквално извън времето и пространството. Посещението започва с рампа, изсечена в самата скала, и продължава през кулата на затвора с люкове за контрол на затворниците, бароновата параклис и древните зали, разказващи векове история. От върха на замъка погледът обхваща планините на Майела, околните хълмове и цялата долина на Санкро. Замъкът обаче крие и тъмна легенда. През 1646 г. баронът Корво де Корвис въвел „правото на първата нощ", задължавайки всички млади булки от феода да прекарат първата си брачна нощ с него. Легендата разказва, че една млада невеста - или нейният съпруг, преоблечен като нея - се разбунтувала и намушкала барона с нож. Умирайки, баронът оставил отпечатъка на кървавата си ръка върху скалата на кулата - отпечатък, за който традицията твърди, че продължава да се появява отново и отново, въпреки всички опити да бъде изтрит.
Отпътуване към Адриатическо море. Настаняване в Пескара. Нощувка
Закуска. Отпътуване от Пескара. Постепенно оставяме зад гърба си масива на Адриатическо море и навлизаме в провинция Терамо - северното лице на Абруцо, по-малко познато на туристите, но не по-малко богато на история, изкуство и характер.
Първата ни спирка ще бъде езерото Кампотосто за фотопауза на брега. Езерото е най-голямото изкуствено езеро в Абруцо, простиращо се на 1400 хектара на 1313 м н.в., обградено от планинските масиви на Гран Сасо и Монти дела Лага. Водата е изключително чиста, а бреговете са покрити с гъста растителност и ливади, придобиващи безброй нюанси в различните сезони. Езерото е важна спирка за прелетни птици - чапли, зеленоглави патици и редкият кокрлон, истинският символ на резервата. Кратка разходка по брега и снимки. 30-40 минути.
Отпътуване за Терамо - един от най-старите градове в региона, основан от древното племе Претуции и разцъфнал под римско владичество като Интерамния. Разходката из историческия център ще ни разкрие пластовете на времето. Ще видим руините на античния римски театър от I век, свидетелстващи за значението на града в епохата на Рим. Ще видим и средновековната катедрала „Санта Мария Асунта", пазеща великолепен полиптих на Яконело де Вари от 1422 г. и сребърен олтарен фронт - едно от най-значимите произведения на средновековното сребърно изкуство в Централна Италия. От панорамните тераси край историческия център в ясен ден се виждат едновременно планините на Гран Сасо и синята ивица на Адриатика.
Отпътуване към Чивитела дел Тронто - с площ от 25 000 кв.м., това е най-голямата крепост в Италия и втората по големина в Европа. Крепостта е архитектурен шедьовър на военното инженерство, строена и укрепвана в продължение на векове от нормани, анжуйци, арагонци и испанци. Историческото й значение е безспорно - именно тук е последният бастион на Бурбоните и Кралство Двете Сицилии, капитулирал едва три дни след официалното обединение на Италия на 17 март 1861 г. Командирът на крепостта отказва да се предаде, докато не получи официален кралски указ - и когато той пристига, защитниците напускат с развети знамена и пълни военни почести. Пешеходната ни разходка ще започне от порта Наполи - единствената оцеляла историческа порта и ще се отправим по средновековните улички нагоре към крепостта. По пътя се натъкваме на „Руета" - прохода, смятан за най-тясната улица в Италия, проектиран специално да забавя нападателите, принуждавайки ги да минават по един. Началната му ширина е само 40 см. Вътре в крепостта ще разгледаме казематите (укрепени подземни и полуподземни помещения в крепостта, изградени с дебели каменни стени, устойчиви на артилерийски обстрел), затворите, военните складове, фурните за хляб и Историческия музей на оръжията и картите, а от крепостните стени ще се любуваме на панорама, обхващаща едновременно планините на Гран Сасо и синята ивица на Адриатика.
Финалната спирка на деня е Кампли - градче, на само 8 км от Чивитела дел Тронто, което мнозина подминават, но никой не забравя. Кампли е един от най-добре запазените исторически центрове в провинция Терамо, с калдъръмени улички и ренесансови фасади в отлично състояние. Главният обект е Църквата „Санта Мария ин Платеа" с великолепни ренесансови стенописи и изящна камбанария. В близост се намират останките от античния римски театър - един от най-добре запазените в Абруцо, свидетелство за значителното присъствие на Рим в тези земи.
Връщане в Пескара. Нощувка.
Закуска. Отпътуване към Киети. Пейзажът се променя постепенно - планинските склонове отстъпват място на меки хълмове, лозя и маслинови горички, а в далечината синята ивица на Адриатика започва да се очертава на хоризонта. Денят ни отвежда от вековната история на вътрешността към морския характер на Абруцо.
Първата спирка е Киети - един от най-старите градове в региона, основан в античността под името Теате и наредил се панорамно върху хълм с гледка едновременно към Адриатика и масива на Гран Сасо. Разходката започва с посещение на античния римски театър от I век - внушителни останки, свидетелстващи за значението на града в римската епоха. Продължаваме към Националния археологически музей на Абруцо, където се съхранява прочутата статуя „Воинът от Капестрано" - една от най-загадъчните и впечатляващи древни фигури в Италия, датираща от VI век пр. Хр. От панорамните тераси край историческия център в ясен ден се виждат едновременно планината и морето - гледка, която мало кой друг италиански град може да предложи.
Продължаваме на изток по крайбрежния път към Ортона — град с хиляди години история, чийто силует се разпознава отдалеч по внушителния Арагонски замък, извисяващ се на скален нос директно над морето. Построен от Алфонсо I Арагонски за защита на стратегическото пристанище, замъкът е напълно реставриран и отворен за посетители. От крепостните му стени се открива панорама към цялото адриатическо крайбрежие. В непосредствена близост се издига Катедралата „Сан Томазо" — място на поклонение от цял свят, тъй като съхранява мощите на апостол Тома, пренесени тук през 1258 г. Разходката в Ортона отнема около 1 час.
Само 10 км на юг от Ортона се намира Рока Сан Джовани - средновековно борго от XI век, включено в престижната листа „Най-красивите борга в Италия". Наредено на скален хълм на 115 м над морето, то предлага едно от най-красивите гледища по цялото крайбрежие - от тесните му калдъръмени улички и руините на норманските крепостни стени погледът стига едновременно до синята ивица на Адриатика и трабоките (древни рибарски съоръжения над Адриатика), наредени по скалистия бряг долу. Рока Сан Джовани е и сърцето на производството на Монтепулчано д'Абруцо — едно от най-известните червени вина на Италия. Кратка спирка от 30-45 минути, която оставя трайно впечатление.
Финалът на деня ни отвежда до Сан Вито Киетино и крайбрежието Трабоки - Уникалното адриатическо крайбрежие, защитено като национален парк и признато за едно от най-живописните в цяла Италия. По скалистия бряг са наредени 23 древни рибарски съоръжения, изнесени над морето на дълги греди и пилони, описани от поета Габриеле Д'Анунцио като „колосални паяци". Построени преди векове от рибарските семейства на Абруцо, те са се превърнали в символ на крайбрежието и днес много от тях работят като ресторанти, където се яде буквално над морето с вълните под краката.
От Промонторио Данунцяно - панорамната тераса, от която самият Д'Анунцио е черпил вдъхновение, се открива гледка към няколко трабоки едновременно, наредени по скалистия бряг като стражи над морето.
Връщане в Пескара. Нощувка.
Закуска. Отпътуване от Пескара за Рим за директен полет до София. Пристигане на летище София.
- самолетен билет София - Рим - София с включени летищни такси и 1 бр. малък ръчен багаж до 10 кг. с размери (40/20/25) тип раница
- трансфер летище - хотел - летище
- всички екскурзии с включен транспорт и екскурзовод на български език
- 4 нощувки със закуски в хотел 3/4* в Лакуила
- 3 нощувки със закуски в в хотел 3/4* в Пескара
- медицинска застраховка с лимит на отговорност 10 000 евро
- описаните допълнителни услуги
- слушалки по време на пешеходните разходки - 2,00 евро на ден
- входни такси в туристическите обекти и музеи
- разходи от личен характер
- туристическа такса (заплаща се задължително на рецепцията на хотела)
- застраховка "Отмяна на пътуване"
- чекиран багаж до 20 кг. - € 96,63 / 189,00 лв.
- чекиран багаж до 10 кг. - € 71,07 /139,00 лв.
- допълнителен салонен багаж на колелца PRIORITY с максимален размер 55x40x23 и до 10 кг. в двете посоки - € 55,73 / 109,00 лв.
- съседни места в самолета в двете посоки - € 45,50 / 89,00 лв. на човек
Минималният брой туристи за провеждането на екскурзията е 20 туристи!
- Към момента не са обявени здравни и медицински изисквания свързани с пътуването.
- Българските граждани пътуващи за Италия е необходимо да притежават валиден паспорт или лична карта минимум 6 месеца след датата на влизане в страната.
Авторска програма на УЕБ ТУРС, създадена от Филип Барух.
