Ортона - Градът на края на скалата!
Ортона стои на нос на около седемдесет метра над Адриатическото море, в провинция Киети, Абруцо. До Пескара са осемнадесет километра на север. До Рим по магистрала А25 са около двеста километра. Градът има около двадесет и три хиляди жители и е в едно и също время рибарско пристанище, исторически център и начална точка за Коста деи Трабоки.
Историческата чат е поделена на два квартала. Тераведжа е старото ядро с римски произход: тесни улички, средновековни сгради, портали с каменна резба. Терanova е по-новата зона, развита в арагонската епоха. Двете са разделени от Корсо Матеоти, главната улица. Замъкът и катедралата са вдясно и вляво. Гледката към морето е навсякъде.
Страбон и Плиний Стари споменават Ортона. В Бронзовата епоха вече е имало заселище тук: разкрито при строителни работи до замъка в 2005 г. Френтаните, местното италийско племе, строят пристанище. Рим го превзема. Byzantia го наследяват. Лонгобардите идват. После норманите. После Карл Велики. Всеки завоевател е разбрал едно и също: пристанището е ценно и носът над морето е непревземаем.
В криптата на Базиликата Сан Томазо Апостоло в Ортона лежат мощите на Свети Тома Апостол. Същият Тома, поискал да сложи пръст в раните на Христос преди да повярва. Покровителят на съмняващите се. Как е стигнал тук от Индия, където е умрял мъченически около 72 г.? С кораб. Краден кораб.
Костите на Тома са пренесени от Индия в Едеса, Месопотамия, в III век. После са стигнали до гръцкия остров Хиос. На 10 август 1258 г. три галери от Ортона, командвани от Лионе Аччайоли, пристигат на Хиос. Аччайоли влиза в параклиса, взима костите и отплава. На 6 септември 1258 г. мощите пристигат в Ортона. С тях идва и арменско-месопотамски надгробен камък с гравирано на гръцки Осиос Томас, Свети Тома, датиран от III-V век.
Историята не свършва там. В 1566 г. сто и пет турски галери под командването на Пияли Паша атакуват Ортона. Турците ограбват базиликата, взимат сребърния бюст на Свети Тома и подпалват храма. Мощите оцеляват. В 1799 г. френските войски ограбват базиликата повторно: взимат сребърния бюст отново и кръста с изумруди. В 1943 г. базиликата е силно повредена при битката за Ортона. Мощите оцеляват отново. Пазят се в позлатена медна урна от 1612 г. Понастоящем се намират в криптата на базиликата, отворена за поклонници.
Едно уточнение: показалецът на Тома, с който е докоснал раните на Христос, не е в Ортона. Той е в Базиликата Санта Кроче в Йерусалим в Рим. Останалите кости са в Ортона. Разделената история на тялото на светеца е разпределена между Индия, Рим и Ортона.
Базиликата Сан Томазо Апостоло е строена върху основите на римски храм. Документирана е от XIII век. Романски портал с фини резби на входа. Вътрешността е преустроена в барок след многобройните щети: земетресения, пожари, турско нападение, френски грабеж и германски бомби. Всеки път е реставрирана. Всеки път мощите са оцелели.
Камминото ди Сан Томазо е 320-километров поклоннически маршрут от Рим до Ортона, преминаващ покрай историческите места, свързани с апостола в Централна Италия. Завършва тук, пред криптата. Поклонниците идват целогодишно. Много от тях са изминали целия маршрут пешком.
Кастело Арагонезе доминира над Ортона от скалния нос над морето. Построен е между 1450 и 1470 г. от Алфонсо Арагонски: правоъгълен план с четири цилиндрични ъглови кули. Стоял е точно там, където трябвало: контролирал е пристанището и е видял всичко, приближаващо от морето. Иронията е, че е строен, за да защитава Ортона от арагонска атака. Арагонците го построяват след като превземат Ортона. Превзетото защита новия господар.
В 1582 г. Маргарита Австрийска, незаконородена дъщеря на Карл V, купува Ортона за петдесет и четири хиляди дуката. Маргарита е важна личност: бивша херцогиня на Фиренце, бивша херцогиня на Парма и Пиаченца, управлявала Нидерландия от името на Испания. Тя инвестира в Ортона, модернизира пристанището и превръща замъка в аристократична резиденция. Под нейно управление Ортона има най-добрия период на административно развитие.
Замъкът е разрушен при бомбардировките от 1943 г. и от свлачище в 1946 г. Реставриран е в 2000-те. Влизането е безплатно. В кулата има малък музей с исторически картини и мебели. Панорамата от замъка е изключителна: морето в три посоки, пристанището под носа и Коста деи Трабоки на юг.
Декември 1943 г. Германците са изтеглили Густавската линия от планините на Апенините до Адриатическото крайбрежие. Ортона е защитавана от елитните германски парашутисти на 1-ва Парашутна дивизия. Заповедта от Хитлер е директна: да се защитава Ортона до последна сграда и последно дърво.
Причината Ортона да е толкова важна: единственото дълбоководно пристанище на Адриатическото крайбрежие на Италия, способно да приема съюзнически кораби. Ако Съюзниците го вземат, линиите за доставки се съкращават с шестстотин километра. Германците разбират това. Взривяват сгради, за да запълнят тесните улици с отломки. Поставят картечници на кръстовищата. Минират прагове и стълби. Превръщат всяка сграда в капан.
На 20 декември 1943 г. канадската 1-ва Пехотна дивизия влиза в Ортона. Битката продължава осем дни. Улиците са непроходими: трупове, отломки, мини. Канадците изобретяват нова тактика: мишеподряпването. Правят отвор в стената между две сгради с взрив. Хвърлят гранати вътре. Влизат. Преминават от стая в стая, от сграда в сграда, без да излизат на улицата. Рано разработената тактика е включена в армейските наръчници и се използва в градски боеве до днес.
На Коледа, 25 декември 1943 г., двата канадски полка са изтеглени от боевете за два часа всеки. Черквата Санта Мария ди Константинополи се превръща в трапезария. Канадските войници ядат коледна вечеря: пуйка, картофи, плодов сладкиш. После се връщат да се бият. Снимките от тази коледна пауза са запазени в Националния Архив на Канада.
На 28 декември германците се оттеглят. Ортона е свободна. Цената: 1375 канадски войника са погребани в Гробището при Мороне близо до Ортона. Над 1300 цивилни жители са загинали. Почти целият стар квартал е разрушен. Командващият Канадска Дивизия генерал Вокс казва след битката: Всичко преди Ортона беше детска приказка.
На площад Пиаца Плебишито в Ортона стои канадска паметна плоча, поставена от правителството на Канада в 2000 г. Гробището при Мороне е официален военен паметник, поддържан от Канадската Комисия за Военни Гробища. Посетителите идват от Канада специално. Канадците не са забравили Ортона. Ортона не е забравила Канадците.
Музеят на Битката за Ортона е в историческия квартал. Документи, снимки, оборудване, лични предмети на канадски и германски войници. Карти на позициите. Видеозаписи с разказите на оцелели. Малък музей, интензивно снабден.
По старите стени в историческия квартал се виждат следи от куршуми и артилерийски снаряди, незаличени при реставрацията. Нарочно. В централния площад, на стена, се чете полуизбледнял надпис на английски: Allied Troops Curfew 21:00 Hours. Полицейски час на Съюзниците. Реален надпис от декември 1943 г., оставен непокрит.
На 9 април 1846 г. в Ортона се ражда Франческо Паоло Тости. Началото е скромно: детство в малкото крайбрежно градче, после Консерваторията в Неапол под ръководството на Саверио Меркаданте. Болест го принуждава да се върне в Ортона. Докато е на легло, започва да пише песни.
Когато оздравява, пътува до Рим. Там пианистът Джовани Сгамбати го представя пред принцеса Маргарита Савойска. Тя е толкова впечатлена, че го назначава за личен учител по пеене. Маргарита след това става Кралица на Италия. Тости вече е известен.
В 1875 г. заминава за Лондон. Превръща се в любимец на британското общество. Назначен е за учител по пеене на британското кралско семейство. Приятел на крал Едуард VII. Рицарски орден от самия крал в 1908 г. Песните му са изпълнявани от Нели Мелба, Карузо и всичко, което е пяло в онова време. Приятел е на Д'Анунцио, чиито стихове е превърнал в романси.
В Ортона: Театро Тости, кръстен на него. Статуята му на площада пред театъра: Тости гледа сградата, наречена на негово. Около него са изваяни жени от Абруцо, вдъхновилите го. Музеят Иституто Национале Тостиано в Палацо Корво: стаите, в които е работил, мебелите му, архивите. Посетителите слушат записи на песните, докато разглеждат.
Паседжата Ориентале е алеята по ръба на скалата, свързваща историческия квартал със замъка. Палми, пейки, гледка към морето. На юг: Коста деи Трабоки, дървените рибарски конструкции по скалите. На север: крайбрежието към Пескара. При ясно и студено зимно утро от тук виждате Гран Сасо с прясен сняг на върховете.
Пристанището долу е работещо: рибарски кораби, фериботи за Хърватия, малка марина за яхти. Всяка сутрин рибарите разтоварват улова. Ресторантите около пристанището купуват директно от тях. Рибата на масата вечерта е излязла от морето сутринта.
Ортона е северната начална точка на Коста деи Трабоки. Сто и тридесет и три километра крайбрежие до Васто, цялото с дървени рибарски конструкции по скалите. Велосипедна и пешеходна алея по старата железопътна линия минава по цялото протежение. Под наем на велосипеди са в Ортона.
Трабокото е платформа на сваи, закрепена към скалата над морето, с мрежи, спускани механично. Рибарят не влиза в морето: морето идва при него. Идеята е от XVI-XVII век. Д'Анунцио ги е описал като колосален скелет на допотопно земноводно. Голяма чат от трабоките са ресторанти: ядете риба директно над Адриатика, с вятър и пяна около вас.
На двадесет километра западно от Ортона е Ланчано: средновековен град с едно от малкото документирани евхаристийни чудеса в историята на Католическата Църква. Около 700 г. сл. Хр. монах, съмняващ се в Тайнството, провежда меса в Черквата Сан Франческо. При словата на освещаването, хлябът се превръща в плът, виното в кръв. Видимо. Реално. Пред свидетели.
Плътта и кръвта са запазени в Черквата Сан Франческо и до днес. В 1970-1971 г. са анализирани от медицинска комисия: плътта е сърдечна мускулатура, кръвта е от АБ кръвна група. Не е намерено обяснение за запазването им след тринадесет века. Черквата е отворена за посетители. Ланчано е на половин час от Ортона по SS16.
Близостта до морето определя кухнята. Бродетото е задължително: рибена чорба с оцет и шафран, приготвена в тиган с плоско дъно, традиционно правена директно на рибарската лодка. Всяка семейна рецепта е различна. Обсъждането кой прави по-доброто бродето е регионален спорт.
Паста на Китара с морски дарове: квадратни нишки, направени с инструмента-китара, поднесени с мида, скарида или рибен сос. Скрипеле'мбусе: тънки палачинки в пилешка чорба с пекорино, споделена традиция с Терамо. Виното: Монтепулчано д'Абруцо от вини карите около Ортона, Требиано д'Абруцо за бялото.
Плажовете на Ортона са с Синя Флаг. Пясък и чакъл, в зависимост от участъка. Летният сезон е дълъг: от май до октомври. Туристите са основно италиански: Ортона не е в масовите чуждестранни маршрути. Ресторантите не са напасени за чужденци. Менютата са на италиански. Цените са местни.
Малко градове в Италия имат такава концентрация на различни истории. В криптата на катедралата лежат мощи, откраднати от Индия преди осемстотин години. В замъка са дирите от 1943 г. В паметната плоча на площада е написано защо 1375 канадски войника са погребани в полето на юг. В Музея Тости са мебелите на мъж, пял пред кралица Виктория.
Всичко е на хълма над морето. Замъкът. Катедралата. Театърът. Статуята на Тости. Алеята по скалата. Пристанището долу. Трабоките на юг. И морето навсякъде. Ортона не се представя. Просто стои на носа и гледа Адриатика, каквото е правила от три хиляди години.
Италия
