Галерия Уфици

Галерия Уфици: Офисите, станали най-важният музей на Ренесанса!

Това е историята на сградата, построена за бюрократи, на жената, подарила всичко на Флоренция, и на картините, за които хората припадат!

Бюрократите на Козимо!

Думата „уфици" означава „офиси". Не галерия, не дворец, не музей. Офиси. Козимо I де Медичи, първият велик херцог на Тоскана, нарежда 1560 г. на Джорджо Вазари да построи сграда, в която да се съберат всичките административни магистратури на тосканската държава: нотариуси, съдилища, гилдии, архиви. Флоренция е разпросната из различни сгради из града и това е неефективно. Козимо иска ред. Вазари проектира дълга П-образна сграда с два успоредни крила и логджа с гледка към Арно в южния край. Два етажа за офиси, горен колонаден коридор за пресичане. Строителството започва 1560 г. и завършва след смъртта на Вазари, около 1580 г. В горния етаж Медичите решават да наредят своите художествени колекции. Произведения на изкуството по стените на офисите. Когато гостите и дипломатите трябва да чакат аудиенция, нека гледат нещо красиво. После колекцията расте. И расте. И офисите стават неудобни за произведенията на изкуството. И произведенията на изкуството стават неудобни за офисите. В крайна сметка произведенията на изкуството побеждават: бюрократите се изнасят и остава само колекцията.

Анна Мария Луиза и подаръкът на века!

Уфици съществува като музей неофициално от 1581 г., когато Франческо I де Медичи открива горния коридор за посетители. Но официалното му съществуване като публичен музей се дължи на жена, рядко споменавана в туристическите пътеводители. Анна Мария Луиза де Медичи е последната от рода. Сестра на Джан Гастоне, последния велик херцог Медичи, тя надживява брат си с шест години и умира 1743 г. Когато Хабсбургите поемат Тоскана след угасването на рода, тя сключва Familienpakt: целялото изкуство, всички произведения, всички колекции, всичко, събирано от Медичите в продължение на три века, остава в Тоскана. Не може да се изнася. Не може да се продава. Принадлежи на тосканския народ. Без тази клауза Уфици може да не е съществувал. Хабсбургите биха могли да разпродадат или разнесат колекцията из Европа. Вместо това тя стои на едно място, едно от най-богатите художествени събрания в историята, заради решението на една жена, подписано три месеца преди смъртта й. Нейният портрет виси в Уфици. Заслужава повече внимание, отколкото получава.

Ботичели и богинята, ненамерена в Библията.....

В зала 10-14 на Уфици виси картина, превърнала се в едно от най-разпознаваемите изображения на западното изкуство: „Раждането на Венера" на Сандро Ботичели, рисувана около 1484-1486 г. Венера стои на мидена черупка, пристигаща от морето. Нейното тяло не е облечено. Нейното лице е замислено и леко тъжно. Вятърът духа от ляво, нимфа я посреща с дреха от дясно. Две неща са удивителни в тази картина. Първото е, че тя е изобразена почти в реален размер: Венера е висока около 167 сантиметра на платното. Трябва ви известно разстояние, за да я видите цяла. Второто е, че тя не трябва да съществува. Изобразяването на гола митологична богиня в монументален мащаб е нещо, което средновековната Европа не е правила от около хиляда години. Нагото женско тяло е принадлежало на религиозното изкуство само в контекста на греха: Ева в Едем, грешници в Ада. Ботичели поставя голото тяло в контекст на красота, митология и неоплатонистична философия. Поръчката е дадена от Медичите. Темата е одобрена от хуманистичния кръг около Лоренцо Великолепни, в който неоплатонизмът е правел такива образи интелектуално приемливи. Без Медичите, без Лоренцо, без платоновата академия: няма „Раждане на Венера".

„Пролетта" и неразгаданата загадка!

В същата зала виси и „Пролетта", другата голяма Ботичелиева загадка. Осем фигури в градина: Венера в центъра, Грациите вдясно, Меркурий вляво, Флора с цветя, Зефир преследващ нимфа. „Пролетта" е рисувана около 1477-1478 г. и е тълкувана от историците по поне десетина различни начина. Неоплатонистична алегория. Сватбен подарък. Политически образ. Астрологична програма. Никоя теория не е окончателна, никоя не е общоприета. Ботичели не е оставил обяснения. Лоренцо Великолепни не е оставил обяснения. Хуманистите от обкръжението им не са оставили обяснения. Над пет века по-късно историците на изкуството продължават да спорят. Картината мълчи.

Леонардо: Незавършеният мъж!

В Уфици виси „Поклонение на влъхвите" на Леонардо да Винчи, рисувана 1481-1482 г. и никога недовършена. Леонардо е получил поръчката от монасите на Сан Донато а Скопето. Разработил е изключително сложна композиция с десетки фигури, архитектурен фон, коне, войни и динамична тълпа около централната сцена на Мадоната с Детето. После заминал за Милано при Лудовико Сфорца. Картината останала в ателието. Монасите изчакали. Накрая поръчали друга картина от Филипино Липи. Леонардо никога не се върнал да довърши. Недовършената картина е всъщност невероятен документ на неговия метод: виждате скиците, неизтрити, виждате промените на ума, виждате как компонира. Реставратори са открили под повърхността стотици пентименти, промени на курса, нови идеи наслагвани върху стари. Уфици притежава и „Благовещение", едно от ранните напълно завършени произведения на Леонардо. Ангелът е с такава прецизност на крилете, каквато само човек, изучавал анатомията на птиците, би могъл да изобрази.

Микеланджело: Единственото завършено живописно дело!

Микеланджело е скулптор. Живописта е за него второстепенна работа, отбивана почти нехотя. Сикстинската капела е прерасла в нещо велико против волята му, при условие, че Юлий II не е приемал отказ. В Уфици обаче виси нещо рядко: „Тондо Дони", кръговата картина с Мадоната, Йосиф и Младенеца, рисувана около 1507 г. Тя е единственото завършено живописно произведение на Микеланджело на преносим носител, запазено до наши дни. И рамката е негова. Микеланджело е проектирал и позлатената дървена рамка, в която картината виси. Той не е обичал живописта достатъчно, за да прави много от нея. Но когато е правел, правел е всичко. Клиентът, Аньоло Дони, не е искал да плати уговорената сума. Микеланджело е вдигнал цената. Дони отново отказал. Микеланджело отнесъл картината обратно. Дони се предал и платил двойното.

Рафаел: Папите в Тоскана!

Уфици притежава серия от портрети на Рафаел, включително „Портрет на Лъв X с двама кардинали", рисуван около 1517-1518 г. Лъв X е Джовани де Медичи, синът на Лоренцо Великолепни. Портретът е известен с детайлите: папата държи лупа, с която е разглеждал илюминиран ръкопис, поставен пред него. Двамата кардинали отзад го наблюдават. Светлината е реалистична до степен, невиждана преди: вижда се отражението на прозореца върху копчетата на папската одежда. Рафаел е успял да изобрази и нещо по-неудобно: Лъв X изглежда тромав, тлъст, с нездравословен цвят на кожата. Рафаел явно не е нагизил клиента. Папата е приел картината.

Стаята на картографите и тайният коридор!

Малко хора знаят, че Уфици е свързан с Палацо Питти на другия бряг на Арно чрез Коридора Вазари: закрит надземен коридор с дължина близо километър, преминаващ над Понте Векио. По стените на коридора са наредени стотици автопортрети, дарени или закупени от Уфици от различни епохи. Колекцията от автопортрети е сред най-богатите в света и включва автопортрети на Рубенс, Рембранд, Веласкес, Делакроа и много други. Коридорът минава над магазините на Понте Векио и прави характерния зигзаг навън и обратно заради упоритостта на стопаните на Торне де Манели, отказали да се преместят. Козимо I де Медичи е поръчал коридора за пет месеца. Вазари го е построил точно за толкова.

Синдромът на Стендал: Когато красотата е прекалено много!

Уфици е едно от малкото места в света, свързвани с реален медицински феномен: синдромът на Стендал, известен също като синдром на Флоренция. Описан за пръв път от психиатъра Грациела Магерини 1979 г. след работа с туристи в Уфици, синдромът включва симптоми като замайване, учестен пулс, халюцинации и понякога загуба на съзнание, предизвикани от интензивно излагане на изключителна концентрация на произведения на изкуството. Самото явление е наречено по Анри Бейл, писателят, известен като Стендал, описал подобно преживяване при посещение на Флоренция 1817 г. в книгата „Рим, Неапол и Флоренция". Той описва как при вида на фреските в Санта Кроче сърцето му е биело толкова силно, че е трябвало да седне. Уфици притежава специален протокол за туристи, показали симптоми. Охраната е обучена да разпознава признаците. Всяка година се регистрират между сто и двеста случая, при които посетители се нуждаят от медицинска помощ. Можете да си кажете, че Ботичели и Микеланджело са буквално опасни.

Светата Алиансия: Семейни портрети в пъзел!

В зала 2 на Уфици виси нещо, изглеждащо скромно: два портрета в профил, мъж и жена. Федерико да Монтефелтро, херцог на Урбино, и неговата съпруга Батиста Сфорца, рисувани от Пиеро дела Франческа около 1472-1474 г. Двата портрета са диптих: гледат се взаимно, мъжът от ляво, жената от дясно. Зад тях се разстила тоскански пейзаж, продължаващ от едната картина в другата. Батиста Сфорца е починала 1472 г., вероятно при раждане на дългоочакваният наследник. Федерико я преживява с повече от двадесет години. Портретите са рисувани след смъртта й, може би по съществуваща смъртна маска. Федерико е изобразен в характерния му ляв профил: носът му вдясно е сплескан от рана, получена на турнир, и е загубил дясното си око. Пиеро дела Франческа го рисува от лявата страна, избягвайки директно изобразяване на нараняването. Деликатност или практичност, резултатът е един от най-разпознаваемите профили на Ренесанса.