Пиза

Пиза и Наклонената кула са неразривна комбинация, точно като Париж и Айфеловата кула. Това се доказва от факта, че в колективното въображение най-известната камбанария в града няма официално име, а е просто „кулата в Пиза“. Има и други наклонени кули в света, но никоя друга не е толкова красива и толкова емблематична, превърнала се в символичен паметник на Италия наравно с други архитектурни чудеса, известни по целия свят като Колизеума в Рим или моста Риалто във Венеция.

Град Пиза се разпростира на двата бряга на р.Арно – най-голямата река в областта Тоскана и осмата по големина в Италия. В близост до града се намира и природния парк Милиярино – Сан Росе и още няколко места, заслужаващи вниманието на туристите – Версилия, Монтекатини Терме. Северно и южно от устието на р. Арно (само на 9 км от Пиза) бреговата линия се разпростира на километри и тук се намират едни от най-привлекателните италиански плажове. Тези уникални плажове са обградени от гористи местности, а морският бриз е обогатен с аромата на бор и хвойна. Едни от най-известните морски курорти в района на град Пиза са Марина ди Пиза и Тирениа.

Археоложките разкопки доказват съществуването на енеолитни култури, а след тях и на етруските. Етруските са живели тук в периода 6-3 век пр.хр. Има и предположения за това, че лигурийски колонисти с келтски произход са се заселили в Пиза преди голямата гръцка колонизация. По времето на етруските Пиза се е намирала на северната граница на Етрурия. По това време градът е бил обикновено рибарско селце, в което са живели и много опитни корабостроители. След романизирането на Етрурия Пиза се превръща в римска провинция и е един от основните съдружници на Рим в Картагенската война. Пристанището е било разположено между устието на р. Арно и крайбрежната ивица, където днес се намира гр. Ливорно. Тук се основава една от първите военноморски бази на римляните, която се експлоатира успешно в битките срещу лигурийците, галите, а също и в битките срещу Корсика, Сардиня и в крайбрежните райони на Испания. Не след дълго съюзникът на Рим Пиза става римска колония. Увеличаването на населението, развитието на корабостроенето и търговията довело до разширяването на градската част и построяването на първите градски стени. От тук са минавали и много важни римски пътища – Виа Емилия Скаури и Виа Аурелия. Бил построен и римския форум (днес там се намира Палацо Кавалери), а през 1991 г. е намерена етруска гробница, върху която римляните са построили domus augusta. Първите християнски базилики се появяват в града през 47 г., като самият Св. Петър полага основите на първата. След разпада на Римската империя градът последователно попада под управлението на ломбардите, а по-късно и под това на франките. В периода на ранното средновековие силата на пизанския военноморски флот се разраства неимоверно много, а пизанци са били с потенциала да сразят флота на сасанидите.  В периода между 1016 и 1046 г. пизанци завладяват Сардиня и Корсика и така заемат много важна стратегическа позиция в Тиренско море. След специално папско разрешение през 1062 г. пизанци се запътват на война към о-в Сицилия, за да подпомогнат норманите срещу сарацините (ислямски войнствен народ). Пизанци навлизат в залива на Палермо с гордо издигнат пизански кръст на червен фон, разбиват сарацините и се завръщат в града с богата плячка, благодарение на която са могли да започнат строежа на катедралата. Пизанци взимат участие в Първия Кръстоносен поход и така утвърждават позициите си в Константинопол и Близкия Изток. Създават силни търговски връзки. В същото време се провежда и първата битка с флота на Генуа, в която Пиза излиза победител и веднага след тази си битка се отправят на завоевателен щурм към Балеарските о-ви, които окончателно са завладени през 1115 г. Могъществото на пизанския флот в средиземноморието е могло да се сравни с това на венецианците в адриатика. 13 век се оказва фатален за Пиза. Причините за упадъка са ясни – те са водели непрекъснати войни с Генуа, а в същото време са се борили срещу тосканските градове-привърженици на гвелфите. През 1284 г. флота на Генуа сразява Пиза в битката край Мелория (малък остров до Ливорно) и 10000 пизанци са изпратени на заточение. По време на Ренесанса Пиза е пряко контролирана от Флоренция и в частност от фамилията на Медичите. Козимо I Медичи облагородява града – засилва се университетската дейност, флота на Пиза е подсилен и взима участие в битката при Лепанто през 1571 г. Това е битката, в която християнският флот съставен от венецианци, генуезци, пизанци, испанци, малтийци и австрийци разбиват отоманските турци водени от Мехмет Али. Мястото на битката е залива на гр. Патра. През 1630 г. градът е покосен от чумна епидемия (както и почти цяла Италия). Официално градът се присъединява към Кралство Италия през 1861 г. 

Основните забележителности в Пиза:

Докато камбанарията на катедралата, известна като "наклонената кула в Пиза", е най-известният образ на града, тя е едно от многото произведения на изкуството и архитектурата на градския площад известен още от 20-ти век век като "Площада на Чудесата". На този площад се намират също катедралата, баптистерията и монументалното гробище "Кампо Санто". Средновековният комплекс включва гореспоменатите четири свещени сгради, болницата и няколко дворци. Районът е ограден от средновековни стени, съхранявани от общинската администрация. Други забележителности включват: Площадът на рицарите (Piazza dei Cavalieri), където може да се види "Palazzo della Carovana", чиято фасада е проектирана от Джорджо Вазари. Намираща се на площада е и църквата "Santo Stefano dei Cavalieri", също проектирана от Вазари. В нея се съхранява бюст на Донатело и картини на Вазари, Якопо Лигоци, Алесандро Фей и Понтормо. Тя също така съдържа плячка от многобройните морски битки между рицарите (рицарите на Св. Стефан) и турците между 16-ти и 18-ти век, включително турския боен вимпел, издигнат от флагмана на Али Паша в битката при Лепанто през 1571 г.
Църквата "Сан Систо" е осветена през 1133 г. и е близо до Площадът на рицарите. Използвана е като седалище на най-важните нотариални актове на града, както и като домакин на Съвета на старейшините. Днес тя е една от най-добре запазените ранни романски сгради в града.
Борго Стрето - тази средновековна зона или квартал съдържа аркади за разходки покрай реката и алеи по поречието на река Арно. Включва готическо-романската църква "Сан Микеле ин Борго" (990 г.). В града има най-малко две други наклонени кули, едната в южния край на централната улица "Санта Мария", другата по средата на крайбрежната алея на Пиаге.
Дворецът на Медичите някога е бил владение на семейство Апиано, което управлява Пиза през 1392–1398 г. През 1400 г. Медичите го придобиват, а Лоренцо де Медичи остава тук.
Ботаническа градина в Пиза. Ботаническата градина на университета в Пиза е най-старата университетска ботаническа градина в Европа.
Кралският дворец някога е принадлежал на патрицианското семейство Каетани. Тук Галилео Галилей показва на великия херцог на Тоскана планетите, които е открил с телескопа си. Сградата е издигната през 1559 г. от Бачо Бандинели за Козимо I де Медичи и по-късно е разширена. Сега дворецът е музей.
Дворецът Гамбакорти е готическа сграда от 14-ти век и сега се помещава в офисите на общината. Интериорът показва фрески, показващи морските победи на Пиза.
Музеят на катедралното настоятелство излага наред с други оригиналните скулптури на Никола Пизано и Джовани Пизано и съкровищата на катедралата.
Музея на синопиите: показва синопиите от монументалното гробище "Кампосанто". Това са скици от червена охра за стенописи, направени с червеникава, зеленикава или кафеникава земна боя с вода. Национален музей на Сан Матео: излага скулптури и картини от 12-ти до 15-ти век, сред които шедьоврите на Джовани и Андреа Пизано, майстора на Сан Мартино, Симоне Мартини, Нино Пизано и Мазачо.
Национален музей на Кралския дворец: излага вещите на семействата, живели в двореца: картини, статуи, брони и др.
Национален музей на компютърните инструменти: излага колекция от инструменти, използвани в науката, между пневматична машина на Ван Мушенбрук и компас, който вероятно е принадлежал на Галилео Галилей.